Стиховете на урок 7 за печат Печат на страницата

Урок 7

 6 - 12 август 2011 г.

Поклонението в псалмите

Събота - 6 август
Псалми 84:1-2
1. (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}*, псалом на Кореевите потомци.
Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!

2. Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

Псалми 20:3
3. Да си спомни всичките твои приноси,
И да приеме всеизгарянето ти!
(Села).

Псалми 49
1. (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове.
Слушайте това, всички племена;
Внимавайте, всички жители на вселената,

2. И низкопоставени и високопоставени,
Богати и сиромаси заедно.

3. Устата ми ще говорят мъдрост,
И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

4. Ще наведа към притча ухото си,
Ще изложа на арфа гатанката си.

5. Защо да се боя във време на бедствие,
Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6. От ония, които уповават на имота си,
И се хвалят с голямото си богатство,

7. Ни един от тях не може никак да изкупи брата си,
Нито да даде Богу откуп за него.

8. (Защото толкова скъп е откупът на душата им,
Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9. Та да живее вечно
И да не види изтление.

10. Защото гледа, че мъдрите умират,
И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
И оставят богатството си на други.

11. Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно,
И жилищата им из род в род;
Наричат земите си със своите си имена.

12. Но човекът не пребъдва в чест;
Прилича на животните, които загиват.

13. Това е пътят на безумните;
Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14. Назначават се като овце за преизподнята;
Смъртта ще им бъде овчар;
И праведните ще ги обладаят призори;
И красотата им ще овехтее,
Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15. Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята.
Защото ще ме приеме. (Села)

16. Не бой се, когато забогатее човек,
Когато се умножи славата на дома му;

17. Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо,
Нито ще мине славата му на друг подир него,

18. Ако и да е облажавал душата си приживе,
И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19. Пак ще отиде при рода на бащите си.
Които никога няма да видят виделина.

20. Човек, който е на почит, а не разбира,
Прилича на животните, които загиват.

Псалми 54:6
6. Доброволно ще Ти принеса жертва;
Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.

Псалми 73
1. (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}*.
Благ е наистина Бог към Израиля,
Към чистосърдечните.

2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,
Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3. Защото завидях на надменните,
Като гледах благоденствието на нечестивите.

4. Понеже не се притесняват при умирането си,
Но тялото им е тлъсто.

5. Не са в общите човешки трудове
Нито са измъчвани, като другите човеци.

6. Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
Насилието ги облича като дреха.

7. Очите им изпъкват от тлъстина;
Мечтанията на сърцето им се превишават.

8. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
Говорят горделиво,

9. Издигат устата си до небето,
И езикът им обхожда земята.

10. Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.}† людете му;
И вода с пълна чаша се изпива от тях.

11. И казват: От где знае Бог?
И: Има ли знание у Всевишния?

12. Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни!
Умножават богатство!

13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,
И съм измил в невинност ръцете си,

14. Тъй като съм измъчван цял ден,
И наказван всяка заран.

15. Ако речех да говоря така,
Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16. И мислех как да разбера това,
Но ми се виждаше много мъчно,

17. До като влязох в Божието светилище
И размишлявах върху сетнината им.

18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.

19. Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.

20. Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21. Но тогава моето сърце кипеше.
И чреслата ми се измъчваха.

22. До толкова бях избезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.

23. Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24. Чрез съвета Си ще ме водиш,
И подир това ще ме приемеш в слава.

25. Кого имам на небето освен Тебе?
И на земята не желая другиго освен Тебе.

26. Чезне плътта ми и сърцето ми;
Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си,
За да възгласявам всичките Твои дела.

Псалми 78:1-8
1. (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}*.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2. Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.

3. Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,

4. Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5. Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,

6. За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, -
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

7. За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,

8. И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Псалми 90:1-2
1. (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}*.
Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2. Преди да се родят планините,
И да си дал съществувание на земята и вселената,
От века и до века Ти си Бог.

Псалми 100:1-5
1. (По слав. 99). Хвалебен псалом.
Възкликнете на Господа, всички земи.

2. Служете Господу с веселие;
Дойдете пред Него с радост.

3. Познайте, че Господ е Бог;
Той ни е направил, и ние сме Негови;
Негови люде сме и овце на пасбището Му.

4. Влезте в портите Му със славословие.
И в дворовете Му с хваление;
Славословете Го и благославяйте името Му.

5. Защото Господ е благ; милостта Му трае до века.
И верността Му из род в род.

Псалми 141:2
2. Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян;
Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

Поклонете се на своя Създател

Неделя - 7 август
Псалми 90:1-2
1. (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}*.
Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2. Преди да се родят планините,
И да си дал съществувание на земята и вселената,
От века и до века Ти си Бог.

Псалми 95:1-6
1. (По слав. 94).
Дойдете, да запеем на Господа,
Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2. Да застанем пред Него със славословие.
С псалми да възкликнем на Него,

3. Защото Господ е велик Бог,
И велик Цар над всички богове.

4. В Неговата ръка са земните дълбочини;
И височините на планините са Негови.

5. Негово е морето, дори Той го е направил;
И ръцете Му създадоха сушата.

6. Дойдете да се поклоним и да припаднем,
Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Псалми 100:1-5
1. (По слав. 99). Хвалебен псалом.
Възкликнете на Господа, всички земи.

2. Служете Господу с веселие;
Дойдете пред Него с радост.

3. Познайте, че Господ е Бог;
Той ни е направил, и ние сме Негови;
Негови люде сме и овце на пасбището Му.

4. Влезте в портите Му със славословие.
И в дворовете Му с хваление;
Славословете Го и благославяйте името Му.

5. Защото Господ е благ; милостта Му трае до века.
И верността Му из род в род.

Псалми 19
1. (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом.
Небесата разказват славата Божия,
И просторът известява делото на ръцете Му.

2. Ден на ден казва слово;
И нощ на нощ изявява знание.

3. Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,

4. Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,

5. Което, излизащо като младоженец из стаята си,
Се радва като юнак да тича в попрището.

6. То излиза от единия край на небето,
И обикаля до другия му край;
От топлината му нищо не се укрива.

7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

8. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

9. Страхът от Господа е чист, пребъдва до века;
Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

10. Желателни са повече от злато,
Повече от изобилие чисто злато,
И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

11. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
В опазването им има голяма награда.

12. Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.

13. Още и от гордост предпази слугата Си:
Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен,
И ще бъда чист от много престъпления.

14. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
Нека бъдат угодни пред Тебе,
Господи, канаро моя и избавителю мой.

Йоан 1:1-3
1. В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2. То в начало беше у Бога.

3. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

Колосяни 1:16-17
16. понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

17. и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

Евреи 1:1-3
1. Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

2. в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

3. Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

Откровение 14:7
7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

Откровение 14:6
6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

Съд в Божието светилище

Понеделник - 8 август
Псалми 73
1. (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}*.
Благ е наистина Бог към Израиля,
Към чистосърдечните.

2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,
Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3. Защото завидях на надменните,
Като гледах благоденствието на нечестивите.

4. Понеже не се притесняват при умирането си,
Но тялото им е тлъсто.

5. Не са в общите човешки трудове
Нито са измъчвани, като другите човеци.

6. Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
Насилието ги облича като дреха.

7. Очите им изпъкват от тлъстина;
Мечтанията на сърцето им се превишават.

8. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
Говорят горделиво,

9. Издигат устата си до небето,
И езикът им обхожда земята.

10. Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.}† людете му;
И вода с пълна чаша се изпива от тях.

11. И казват: От где знае Бог?
И: Има ли знание у Всевишния?

12. Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни!
Умножават богатство!

13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,
И съм измил в невинност ръцете си,

14. Тъй като съм измъчван цял ден,
И наказван всяка заран.

15. Ако речех да говоря така,
Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16. И мислех как да разбера това,
Но ми се виждаше много мъчно,

17. До като влязох в Божието светилище
И размишлявах върху сетнината им.

18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.

19. Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.

20. Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21. Но тогава моето сърце кипеше.
И чреслата ми се измъчваха.

22. До толкова бях избезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.

23. Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24. Чрез съвета Си ще ме водиш,
И подир това ще ме приемеш в слава.

25. Кого имам на небето освен Тебе?
И на земята не желая другиго освен Тебе.

26. Чезне плътта ми и сърцето ми;
Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си,
За да възгласявам всичките Твои дела.

Псалми 73
1. (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}*.
Благ е наистина Бог към Израиля,
Към чистосърдечните.

2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,
Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3. Защото завидях на надменните,
Като гледах благоденствието на нечестивите.

4. Понеже не се притесняват при умирането си,
Но тялото им е тлъсто.

5. Не са в общите човешки трудове
Нито са измъчвани, като другите човеци.

6. Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
Насилието ги облича като дреха.

7. Очите им изпъкват от тлъстина;
Мечтанията на сърцето им се превишават.

8. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
Говорят горделиво,

9. Издигат устата си до небето,
И езикът им обхожда земята.

10. Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.}† людете му;
И вода с пълна чаша се изпива от тях.

11. И казват: От где знае Бог?
И: Има ли знание у Всевишния?

12. Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни!
Умножават богатство!

13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,
И съм измил в невинност ръцете си,

14. Тъй като съм измъчван цял ден,
И наказван всяка заран.

15. Ако речех да говоря така,
Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16. И мислех как да разбера това,
Но ми се виждаше много мъчно,

17. До като влязох в Божието светилище
И размишлявах върху сетнината им.

18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.

19. Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.

20. Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21. Но тогава моето сърце кипеше.
И чреслата ми се измъчваха.

22. До толкова бях избезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.

23. Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24. Чрез съвета Си ще ме водиш,
И подир това ще ме приемеш в слава.

25. Кого имам на небето освен Тебе?
И на земята не желая другиго освен Тебе.

26. Чезне плътта ми и сърцето ми;
Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си,
За да възгласявам всичките Твои дела.

Данаил 7:9-10
9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

Данаил 7:13-14
13. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

Данаил 7:25-26
25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

Псалми 7:9-10
9. Нека се спре вече беззаконието на нечестивите;
А праведният утвърди Ти, Боже праведни,
Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

10. Моята защита е в Бога,
Който избавя ония, които са с право сърце.

Псалми 9:7-12
7. Но Господ седи Цар до века,
Приготвил е престола Си за съд,

8. И Той ще съди света с правда.
Ще отсъди за племената справедливо.

9. И Господ ще бъде прибежище на угнетените,
Прибежище в скръбни времена.

10. И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе;
Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

11. Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион,
Изявете между племената делата Му;

12. Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него,
Не забравя викането на кротките.

Псалми 75:2
2. Когато уловя определеното време
Аз ще съдя с правота.

Псалми 94:1-3
1. (По слав. 93).
Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението,
Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

2. Издигни се, Ти Съдия на земята,
Отдай на горделивите това, което им се пада.

3. Господи, до кога нечестивите,
До кога нечестивите ще тържествуват?

Псалми 94:20-22
20. Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието,
Което е хитро да върши зло чрез закон?

21. Те се опълчват против душата на праведния
И осъждат невинна кръв.

22. Но Господ е високата моя кула,
И Бог мой е канара, при която прибягвам.

Псалми 98:9
9. Пред Господа; защото иде да съди земята;
Ще съди вселената с правда,
И племената с правота.

Псалми 68:24
24. Видя се шествието Ти, Боже,
Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

Откровение 14:7
7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

Битие 4:10
10. И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

1 Коринтяни 4:5
5. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

„Като животните, които загиват”

Вторник - 9 август
Псалми 49
1. (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове.
Слушайте това, всички племена;
Внимавайте, всички жители на вселената,

2. И низкопоставени и високопоставени,
Богати и сиромаси заедно.

3. Устата ми ще говорят мъдрост,
И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

4. Ще наведа към притча ухото си,
Ще изложа на арфа гатанката си.

5. Защо да се боя във време на бедствие,
Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6. От ония, които уповават на имота си,
И се хвалят с голямото си богатство,

7. Ни един от тях не може никак да изкупи брата си,
Нито да даде Богу откуп за него.

8. (Защото толкова скъп е откупът на душата им,
Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9. Та да живее вечно
И да не види изтление.

10. Защото гледа, че мъдрите умират,
И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
И оставят богатството си на други.

11. Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно,
И жилищата им из род в род;
Наричат земите си със своите си имена.

12. Но човекът не пребъдва в чест;
Прилича на животните, които загиват.

13. Това е пътят на безумните;
Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14. Назначават се като овце за преизподнята;
Смъртта ще им бъде овчар;
И праведните ще ги обладаят призори;
И красотата им ще овехтее,
Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15. Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята.
Защото ще ме приеме. (Села)

16. Не бой се, когато забогатее човек,
Когато се умножи славата на дома му;

17. Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо,
Нито ще мине славата му на друг подир него,

18. Ако и да е облажавал душата си приживе,
И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19. Пак ще отиде при рода на бащите си.
Които никога няма да видят виделина.

20. Човек, който е на почит, а не разбира,
Прилича на животните, които загиват.

Псалми 49:7-9
7. Ни един от тях не може никак да изкупи брата си,
Нито да даде Богу откуп за него.

8. (Защото толкова скъп е откупът на душата им,
Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

9. Та да живее вечно
И да не види изтление.

Поклонение и светилище

Сряда - 10 август
Псалми 141:2
2. Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян;
Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

Псалми 20:3
3. Да си спомни всичките твои приноси,
И да приеме всеизгарянето ти!
(Села).

Псалми 43:4
4. Тогава ще вляза при Божия олтар,
При Бога моята превъзходна радост;
И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

Псалми 51:19
19. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Псалми 54:6
6. Доброволно ще Ти принеса жертва;
Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.

Псалми 118:27
27. Господ е Бог, Който ни показва светлина;
Приведете до роговете на олтара
Вързаната с въжета жертва.

Псалми 134:2
2. Издигайте ръцете си към светилището
И благославяйте Господа.

Псалми 141:2
2. Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян;
Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

Псалми 40:6-8
6. В жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
Отворил си уши в мене;
Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7. Тогава рекох: Ето, дойдох;
(В свитъка на книгата е предписано на мене);

8. Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля;
Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Евреи 10:1-13
1. Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5. Затова Христос, като влиза в света, казва: -
"Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;

6. Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

8. Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9. после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

Псалми 40:8
8. Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля;
Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Да не забравяме!

Четвъртък - 11 август
Псалми 78
1. (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}*.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2. Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.

3. Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,

4. Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5. Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,

6. За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, -
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

7. За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,

8. И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9. Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове,
Върнаха се назад в деня на боя.

10. Не опазиха завета на Бога,
И в закона Му не склониха да ходят,

11. А забравиха Неговите деяния
И чудесните дела, които им показа.

12. Пред бащите им извърши чудеса
В Египетската земя, в полето Танис.

13. Раздвои морето и ги преведе,
И направи водите да стоят като грамада.

14. Води ги денем с облак,
И цялата нощ с огнена виделина.

15. Разцепи канари в пустинята,
И ги напои изобилно като от бездни.

16. И изведе потоци из канарата,
И направи да протекат води като реки.

17. Но те продължиха да Му съгрешават още
И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18. Със сърцето си изпитаха Бога,
Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}*,

19. И говориха против Бога, казвайки:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20. Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха;
А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21. Затова Господ чу и се разгневи,
И огън пламна против Якова,
А още и гняв обсипа Израиля;

22. Защото не повярваха в Бога,
Нито Му уповаха, че ще ги избави.

23. При все това Той заповяда на облаците горе,
И отвори небесните врати,

24. Та им наваля манна да ядат
И даде им небесно жито.

25. Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}†;
Прати им храна до насита.

26. Подигна източен вятър на небето,
И със силата Си докара южния вятър.

27. Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
И птици крилати много като морския пясък;

28. И направи ги да падат всред стана им,
Около жилищата им.

29. И тъй, ядоха и се преситиха,
Като им даде това, което желаеха.

30. А докато още не бяха се отказали от лакомството си,
И ястието им беше в устата им,

31. Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях,
И повали отборните на Израиля.

32. При всичко това, те следваха да съгрешават,
И не вярваха поради чудесните Му дела.

33. Затова Той изнуряваше дните им със суета,
И годините им с ужас.

34. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него,
Та изново търсеха Бога ревностно;

35. И спомниха, че Бог им беше канара,
И всевишният Бог техен изкупител.

36. Но с устата си Го ласкаеха,
И с езика си Го лъжеха;

37. Защото сърцето им не беше право пред Него,
Нито бяха верни на завета Му.

38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше;
Да! много пъти въздържаше гнева Си,
И не подигаше всичкото Си негодувание;

39. И си спомняше, че бяха плът,
Вятър, който прехожда и не се връща.

40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
И Го разгневяваха в безводната страна,

41. Като изново изпитваха Бога,
И предизвикваха Светия Израилев!

42. Не си спомнюваха силата на ръката Му
В деня, когато ги избави от противника,

43. Как показа в Египет знаменията Си,
И чудесата на полето Танис,

44. И превърна вадите им в кръв,
И потоците им, та не можаха да пият;

45. Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха,
И жаби, които ги изпогубиха,

46. И предаде произведенията им на гъсеници,
И трудовете им на скакалци;

47. Как порази с град лозята им,
И със светкавици черниците им,

48. И предаде на град добитъка им,
И стадата им на мълнии;

49. Как изля върху тях пламенния Си гняв,
Негодуване, ярост и неволя, -
Нашествие на ангелите на злощастието, -

50. Изравни пътя за гнева Си,
Не пощади от смърт душата им,
Но предаде на мор живота им;

51. Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет,
Първака на силите им в шатрите на Хама,

52. А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53. И води ги безопасно, така щото не се бояха,
А неприятелите им - морето ги покри;

54. Как ги въведе в светия Си предел.
В тая поляна, която десницата Му придоби,

55. И изгони пред тях народите,
Та им ги раздели за наследство с въже,
И в шатрите им настани Израилевите племена.

56. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него,
И не пазеха наредбите Му,

57. Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им;
Измятаха се като неверен лък.

58. Защото Го разгневяваха с високите си места,
И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59. Чу Бог и възнегодува,
И много се погнуси от Израиля,

60. Тъй че напусна скинията в Сило,
Шатъра, който бе поставил между човеците,

61. И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62. Тоже и людете Си предаде на меч,
Като се разгневи на наследството Си.

63. Огън пояде момците им,
И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64. Свещениците им паднаха от нож;
И вдовиците им не плакаха.

65. Тогава се събуди Господ като от сън,
Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66. И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад,
Та ги предаде на вечно посрамяване.

67. При това Той се отказа от Иосифовия шатър,
И Ефремовото племе не избра;

68. Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69. Съгради светилището Си като небесните възвишения,
Като земята, която е утвърдил за винаги.

70. Избра и слугата Си Давида,
И го взе от кошарите на овцете;

71. Отподир дойните овци го доведе
За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си,
И ги водеше с изкуството на ръцете си.

Псалми 105
1. (По слав. 104).
Славословете Господа; призовавайте името Му;
Възвестявайте между племената делата Му.

2. Пейте Му, славословете Го;
Говорете за всичките Му чудесни дела.

3. Хвалете се с Неговото свето име;
Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

4. Търсете Господа и Неговата сила;
Търсете лицето Му винаги.

5. Помнете чудесните дела, които е извършил.
Знаменията Му и съдбите на устата Му,

6. Вие потомци на слугата Му Авраама,
Чада Яковови, Негови избрани.

7. Той е Господ нашият Бог,
Чиито съдби са по цялата земя.

8. Всякога помни завета Си;
Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

9. Което изговори на Авраама,
И клетвата, с която се закле на Исаака,

10. Която утвърди на Якова за закон,
На Израиля за вечен завет,

11. Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя
За дял на наследството ви.

12. Когато те бяха още малко на брой
Да! малцина и пришелци в нея,

13. И се скитаха от народ в народ,
От едно царство в други люде,

14. Той не остави никого да им напакости,
Дори заради тях изобличи царе,

15. Като каза: Да не докачите помазаните Ми,
И да не сторите зло на пророците Ми

16. После призова глад на земята,
Строши всяка подпорка от хляб.

17. Изпрати пред тях човека Иосифа,
Който бе продаден като роб.

18. Стиснаха нозете му с окови;
Душата му участвуваше в притискането от желязото,

19. До като дойде време да се изпълни думата му;
Защото словото Господно го изпитваше.

20. Царят прати та го развърза, -
Управителят на племена, - та го освободи.

21. Постави го господар на дома си,
И управител на всичкия си имот,

22. За да връзва първенците му по волята си,
И да поучава старейшините му на мъдрост.

23. Тогава Израил дойде в Египет,
Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

24. Гдето Господ умножи людете Си много,
И направи ги по-силни от противниците им.

25. Обърна сърцето им да мразят людете Му,
Да постъпват коварно със слугите Му.

26. Прати слугата Си Моисея,
И Аарона, когото бе избрал.

27. Които извършиха всред тях знаменията Му
И чудесата Му в Хамовата земя.

28. Той изпрати тъмнина и причини мрак,
Дано не се възпротивят на думите Му {Еврейски: И те не се възпротивиха.}*.

29. Превърна водите им в кръв,
И измори рибите им.

30. Земята им кипна с жаби
Дори до вътрешните стаи на царете им.

31. Той рече, и дойдоха рояци мухи,
И въшки по всичките им предели.

32. Даде им град вместо дъжд,
И пламенен огън в земята им.

33. Порази тъй също лозята им и смоковниците им,
И изпочупи всичките дървета в пределите им.

34. Рече, та дойдоха скакалци
И безчислени гъсеници,

35. Които изпоядоха всичката трева по земята им;
И изпоядоха плода на нивите им.

36. Порази и всичките първородни в земята им,
Първака на силата на всички тях.

37. И изведе людете Си със сребро и злато;
И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

38. Развесели се Египет, когато си излязоха;
Защото страх от тях бе го нападнал.

39. Разпростря облак да ги покрива.
И огън да им свети нощем.

40. Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци,
И с небесен хляб ги насити.

41. Разцепи канарата, и бликнаха води,
Потекоха в безводните места като река.

42. Защото си припомни Своето свето обещание
Към слугата Си Авраама.

43. Така изведе людете Си с веселие,
Избраните Си с пеене.

44. Даде им земите на народите;
И те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили,

45. За да пазят Неговите повеления,
И да изпълняват законите Му. Алилуя.

Псалми 106
1. (По слав. 105).
Алилуя. Славете Господа, защото е благ.
Защото Неговата милост трае до века.

2. Кой може да изкаже мощните дела на Господа,
Или да разгласи всичките Негови хвали?

3. Блажени ония, които пазят правосъдие;
Блажен оня, който върши правда на всяко време.

4. Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си;
Посети ме със спасението Си;

5. За да видя благоденствието на Твоите избрани,
За да се радвам във веселието на народа Ти,
За да се хваля заедно с Твоето наследство.

6. Съгрешихме ние и бащите ни,
Беззаконие и нечестие сторихме.

7. Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет,
Не си спомняха многото Твои милости,
Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8. При все това Бог ги избави заради името Си,
За да направи познато могъществото Си.

9. Смъмра Червеното море, и то изсъхна;
И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10. И ги спаси от ръката на ненавистника им,
И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11. Водите покриха противниците им;
Не остана ни един от тях.

12. Тогава повярваха думите Му,
Пееха хвалата Му.

13. Но скоро забравиха делата Му,
Не чакаха изпълнението на намерението Му,

14. Но се полакомиха твърде много в пустинята,
И изпитаха Бога в безводната страна;

15. И Той им даде това, което искаха;
Прати, обаче, мършавост на душите им.

16. Също и на Моисея те завидяха в стана.
И на Господния светия Аарон.

17. Земята се разтвори та погълна Датана,
И покри Авироновата дружина;

18. И огън се запали всред дружината им;
Пламък изгори нечестивите.

19. Те направиха теле в Хорив,
И поклониха се на излеян идол;

20. Така размениха Славата си
Срещу подобие на вол, който яде трева!

21. Забравиха своя избавител Бог,
Който беше извършил велики дела в Египет,

22. Чудесни дела в Хамовата земя,
Страшни неща около Червеното море.

23. Затова Той каза, че ще ги изтреби;
Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома
За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

24. Дори те презряха желаната земя,
Не повярваха Неговото слово,

25. А пороптаха в шатрите си,
И не послушаха гласа на Господа.

26. Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}*,
Че ще ги повали в пустинята,

27. И че ще повали потомството им между народите,
И ще ги разпръсне по разни страни,

28. Тоже те се прилепиха към Ваалфегора,
И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

29. И тъй, предизвикаха Бога с делата си
До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30. Но стана Финеес и извърши посредничество,
Та язвата престана;

31. И това му се вмени за правда
Из род в род до века.

32. Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33. Защото се възбунтуваха против Духа Му,
Та Моисей говори несмислено с устните си.

34. При това, те не изтребиха племената
Според както Господ им бе заповядал,

35. Но се смесиха с тия народи,
И се научиха на техните дела;

36. Тъй щото служиха на идолите им,
Които станаха примка за тях.

37. Да! синовете си и дъщерите си
Принесоха в жертва на бесовете,

38. И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си,
Които пожертвуваха на ханаанските идоли;
И земята се оскверни от кръвопролития.

39. Така те се оскверниха от делата си,
И блудствуваха в деянията си.

40. Затова гневът на Господа пламна против людете Му
И Той се погнуси от наследството Си.

41. Предаде ги в ръцете на народите;
И завладяха ги ненавистниците им.

42. Неприятелите им още ги притесняваха;
И те останаха подчинени под ръката им.

43. Много пъти Той ги избавя;
Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически,
Затова се и унижиха поради беззаконието си.

44. Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им
Когато чу вика им;

45. Спомни си за тях Своя завет,
И разкая се според голямата Си милост;

46. Тоже стори да ги съжаляват
Всички, които ги бяха пленили.

47. Избави ни, Господи Боже наш,
И събери ни измежду народите,
За да славословим Твоето свето име,
И да тържествуваме с Твоята хвала.

48. Благословен да е Господ
Израилевият Бог от века и до века;
И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

Псалми 78:1-8
1. (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}*.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2. Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.

3. Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,

4. Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5. Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,

6. За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, -
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

7. За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,

8. И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Второзаконие 6:6-9
6. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

7. и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

8. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

9. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

1 Коринтяни 10:11
11. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

Псалми 78
1. (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}*.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2. Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.

3. Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,

4. Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5. Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,

6. За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, -
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

7. За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,

8. И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9. Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове,
Върнаха се назад в деня на боя.

10. Не опазиха завета на Бога,
И в закона Му не склониха да ходят,

11. А забравиха Неговите деяния
И чудесните дела, които им показа.

12. Пред бащите им извърши чудеса
В Египетската земя, в полето Танис.

13. Раздвои морето и ги преведе,
И направи водите да стоят като грамада.

14. Води ги денем с облак,
И цялата нощ с огнена виделина.

15. Разцепи канари в пустинята,
И ги напои изобилно като от бездни.

16. И изведе потоци из канарата,
И направи да протекат води като реки.

17. Но те продължиха да Му съгрешават още
И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18. Със сърцето си изпитаха Бога,
Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}*,

19. И говориха против Бога, казвайки:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20. Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха;
А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21. Затова Господ чу и се разгневи,
И огън пламна против Якова,
А още и гняв обсипа Израиля;

22. Защото не повярваха в Бога,
Нито Му уповаха, че ще ги избави.

23. При все това Той заповяда на облаците горе,
И отвори небесните врати,

24. Та им наваля манна да ядат
И даде им небесно жито.

25. Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}†;
Прати им храна до насита.

26. Подигна източен вятър на небето,
И със силата Си докара южния вятър.

27. Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
И птици крилати много като морския пясък;

28. И направи ги да падат всред стана им,
Около жилищата им.

29. И тъй, ядоха и се преситиха,
Като им даде това, което желаеха.

30. А докато още не бяха се отказали от лакомството си,
И ястието им беше в устата им,

31. Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях,
И повали отборните на Израиля.

32. При всичко това, те следваха да съгрешават,
И не вярваха поради чудесните Му дела.

33. Затова Той изнуряваше дните им със суета,
И годините им с ужас.

34. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него,
Та изново търсеха Бога ревностно;

35. И спомниха, че Бог им беше канара,
И всевишният Бог техен изкупител.

36. Но с устата си Го ласкаеха,
И с езика си Го лъжеха;

37. Защото сърцето им не беше право пред Него,
Нито бяха верни на завета Му.

38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше;
Да! много пъти въздържаше гнева Си,
И не подигаше всичкото Си негодувание;

39. И си спомняше, че бяха плът,
Вятър, който прехожда и не се връща.

40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
И Го разгневяваха в безводната страна,

41. Като изново изпитваха Бога,
И предизвикваха Светия Израилев!

42. Не си спомнюваха силата на ръката Му
В деня, когато ги избави от противника,

43. Как показа в Египет знаменията Си,
И чудесата на полето Танис,

44. И превърна вадите им в кръв,
И потоците им, та не можаха да пият;

45. Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха,
И жаби, които ги изпогубиха,

46. И предаде произведенията им на гъсеници,
И трудовете им на скакалци;

47. Как порази с град лозята им,
И със светкавици черниците им,

48. И предаде на град добитъка им,
И стадата им на мълнии;

49. Как изля върху тях пламенния Си гняв,
Негодуване, ярост и неволя, -
Нашествие на ангелите на злощастието, -

50. Изравни пътя за гнева Си,
Не пощади от смърт душата им,
Но предаде на мор живота им;

51. Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет,
Първака на силите им в шатрите на Хама,

52. А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53. И води ги безопасно, така щото не се бояха,
А неприятелите им - морето ги покри;

54. Как ги въведе в светия Си предел.
В тая поляна, която десницата Му придоби,

55. И изгони пред тях народите,
Та им ги раздели за наследство с въже,
И в шатрите им настани Израилевите племена.

56. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него,
И не пазеха наредбите Му,

57. Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им;
Измятаха се като неверен лък.

58. Защото Го разгневяваха с високите си места,
И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59. Чу Бог и възнегодува,
И много се погнуси от Израиля,

60. Тъй че напусна скинията в Сило,
Шатъра, който бе поставил между човеците,

61. И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62. Тоже и людете Си предаде на меч,
Като се разгневи на наследството Си.

63. Огън пояде момците им,
И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64. Свещениците им паднаха от нож;
И вдовиците им не плакаха.

65. Тогава се събуди Господ като от сън,
Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66. И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад,
Та ги предаде на вечно посрамяване.

67. При това Той се отказа от Иосифовия шатър,
И Ефремовото племе не избра;

68. Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69. Съгради светилището Си като небесните възвишения,
Като земята, която е утвърдил за винаги.

70. Избра и слугата Си Давида,
И го взе от кошарите на овцете;

71. Отподир дойните овци го доведе
За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си,
И ги водеше с изкуството на ръцете си.

Псалми 105:2
2. Пейте Му, славословете Го;
Говорете за всичките Му чудесни дела.

Псалми 119
1. (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом.
Алеф
Блажени ония, които са правдиви в пътя,
Които ходят в закона на Господа.

2. Блажени които пазят изявленията Му,
И Го търсят от все сърце;

3. Които и не вършат беззаконие,
Ходят в пътищата Му.

4. Ти си ни заповядал за правилата си,
Да ги пазим грижливо.

5. Дано се оправят пътищата ми
Така щото да пазят Твоите повеления!

6. Няма да се посрамя тогава
Когато почитам всичките Твои заповеди.

7. Ще Те славя с правдиво сърце,
Когато науча справедливите Ти съдби.

8. Повеленията Ти ще пазя;
Недей ме оставя съвсем.
Бет.

9. Как ще очисти младежът пътя си?
Като му дава внимание според Твоето слово.

10. От все сърце Те потърсих;
Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

11. В сърцето си опазих Твоето слово
За да не ти съгрешавам.

12. Благословен си, Господи;
Научи ме на повеленията Си.

13. С устните си разказах
Всичките съдби на устата Ти.

14. В пътя на Твоите изявления се радваха толкова,
Колкото във всичкото богатство.

15. За правилата Ти ще размишлявам,
И Твоите пътища ще зачитам.

16. В повеленията Ти ще се наслаждавам;
Не ще забравя Твоето слово.
Гимел.

17. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея;
Така ще пазя словото Ти.

18. Отвори очите ми
За да гледам чудесни неща в Твоя закон.

19. Пришелец съм аз на земята;
Не скривай от мене заповедите Си.

20. Душата ми се изнурява от копнежа,
Който имам винаги към Твоите съдби.

21. Ти си изобличил горделивите;
Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

22. Отдалечи от мене укор и презрение,
Защото опазих Твоите повеления.

23. Даже първенци седнаха и говореха против мене;
Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

24. Твоите свидетелства наистина са моя наслада
И мои съветници.
Далет.

25. Душата ми прилепна за пръстта;
Съживи ме според словото Си.

26. Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал;
Научи ме на повеленията Си.

27. Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила,
Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

28. Душата ми се топи от тъга;
Укрепи ме според словото Си.

29. Отдалечи от мене пътя на лъжата,
И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.

30. Пътят на истината избрах;
Твоите съдби поставих пред себе си.

31. Прилепих се към Твоите свидетелства;
Господи, да ме не посрамиш.

32. Ще тичам по пътя на Твоите заповеди,
Когато разшириш сърцето ми.
Хе.

33. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления,
И аз ще го пазя до край.

34. Вразуми ме, и ще държа закона Ти.
Да! ще го пазя от все сърце.

35. Управяй ме в пътя на Твоите заповеди,
Защото в него се наслаждавам.

36. Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства,
А не към сребролюбие.

37. Отвърни очите ми да не гледат суета,
И съживи ме в пътищата Си.

38. Потвърди словото Си към слугата Си,
Което ще води към страх от Тебе.

39. Отвърни от мене укора, от който се боя,
Защото Твоите съдби са добри.

40. Ето, копнея за Твоите правила;
Съживи ме чрез правдата Си.
Вав.

41. Нека дойдат върху мене и
Твоите милости, Господи,
Твоето спасение, според словото Ти.

42. Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява,
Защото уповавам на Твоето слово.

43. И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми,
Защото се надявах на Твоите съдби.

44. Така ще пазя Твоя закон постоянно
На вечни векове;

45. И ще ходя на широко,
Защото потърсих Твоите правила.

46. Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе,
И няма да се посрамя;

47. И ще се наслаждавам в Твоите заповеди,
Които възлюбих;

48. Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих,
И ще размишлявам за повеленията Ти.
Заин.

49. Помни словото към слугата Си,
На което си ме направил да уповавам.

50. Това е моята утеха в скръбта ми,
Че словото Ти ме съживи.

51. Горделивите ми се подсмиваха много;
Но аз не се отклоних от Твоя закон.

52. Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби,
И се утеших.

53. Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите,
Които оставят Твоя закон.

54. Твоите повеления ми станаха песен
В дома гдето странствувам.

55. Нощем си спомних Твоето име, Господи,
И опазих закона Ти.

56. Това е моето хваление,
Че опазих Твоите правила.
Хет.

57. Господи, Ти си мой дял;
Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

58. Потърсих благоволението Ти от все сърце;
Смили се за мене според словото Си.

59. Размислих върху пътищата си,
И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

60. Побързах, и не се забавих.
Да опазя Твоите заповеди.

61. Връзките на нечестивите ме обвиха;
Но аз не забравих Твоя закон.

62. По среднощ ставам за да Те славя
За Твоите справедливи съдби.

63. Аз съм другар на всички, които Ти се боят,
И на ония, които пазят Твоите правила.

64. Господи, земята е пълна с Твоята милост;
Научи ме на Твоите повеления.
Тет.

65. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си
Според словото Си.

66. Научи ме на добро разсъждение и знание,
Защото аз повярвах Твоите заповеди.

67. Преди да бях наскърбен аз заблуждавах;
Но сега държа Твоето слово.

68. Ти си благ и правиш добро;
Научи ме на Твоите повеления.

69. Горделивите изковаха лъжа против мене;
Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

70. Тяхното сърце надебеля като лой;
Но аз се наслаждавам в закона Ти.

71. Добре ми стана, че бях наскърбен,
За да науча Твоите повеления.

72. Законът на Твоите уста е за мене по-желателен
От хиляди злато и сребро.
Иод.

73. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха;
Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

74. Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят,
Защото на словото Ти уповах.

75. Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни,
И по справедливост си ме наказал.

76. Моля Ти се, нека ми бъде
Твоето милосърдие за утеха
Според словото Ти към Твоя слуга.

77. Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея;
Защото Твоят закон е моя наслада.

78. Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи;
Но аз ще размишлявам за Твоите правила.

79. Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят,
А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

80. Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления,
За да се не посрамя.
Каф.

81. Душата ми примира за Твоето спасение;
Но аз се надявам, на Твоето слово.

82. Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти,
Като казвам: Кога ще ме утешиш?

83. Защото станах като мех в дим;
Но пак не забравям Твоите повеления.

84. Колко са дните на Твоя слуга?
Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

85. Горделивите изкопаха ями за мене,
Като се противят на Твоя закон.

86. Всичките Твои заповеди са верни;
Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

87. Без малко щяха да ме погубят на земята;
Но аз не оставих Твоите правила.

88. Съживи ме според милосърдието Си;
Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
Ламед.

89. Господи Твоето слово
Е утвърдено на небето до века.

90. Верността Ти пребъдва из род в род;
Ти си основал земята и тя стои.

91. Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят,
Защото всички са Твои слуги.

92. Ако Твоят закон не беше ми наслада,
То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

93. До века няма да забравя Твоите правила,
Защото чрез тях си ме съживил.

94. Твой съм аз; спаси ме,
Защото потърсих Твоите правила.

95. Нечестивите ме чакаха за да ме погубят;
Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

96. Видях граница на всяко съвършенство
Но Твоята заповед е твърде широка.
Мем.

97. Колко обичам аз Твоя закон!
Цял ден се поучавам в него.

98. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми,
Защото те са винаги с мене.

99. По-разумен съм от всичките си учители,
Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

100. По-разумен съм от старите,
Защото опазих Твоите правила.

101. От всеки лош път въздържах нозете си,
За да пазя Твоето слово.

102. От Твоите съдби не се отклоних,
Защото Ти си ме научил.

103. Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи!
Да! по-сладки от мед в устата ми.

104. Чрез Твоите правила станах разумен;
Затова мразя всеки лъжлив път.
Нун.

105. Твоето слово е светилник на нозете ми,
И виделина на пътеката ми.

106. Заклех се, и го потвърдих,
Че ще държа праведните Твои съдби.

107. Много съм наскърбен;
Господи, съживи ме според словото Си.

108. Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми,
И научи ме на съдбите Си.

109. Животът ми е постоянно в опасност;
Но аз не забравих Твоя закон.

110. Нечестивите поставиха примка за мене;
Но аз не се отклоних от Твоите правила.

111. Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века,
Защото те са радост на сърцето ми.

112. Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти.
Винаги и до край.
Самех.

113. Намразих двоеумните,
А Твоя закон възлюбих.

114. Ти си мой покров и мой щит:
На Твоето слово се надявам.

115. Отдалечете се от мене, вие злодейци,
Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

116. Укрепявай ме според словото Си, за да живея;
И да се не засрамя в надеждата си.

117. Дръж ме, и ще бъда в безопасност,
И ще зачитам винаги Твоите повеления.

118. Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления,
Защото суетна е измамата им.

119. Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята;
Затова възлюбих Твоите повеления.

120. Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе.
И от съдбите Ти се уплаших.
Аин.

121. Извърших правосъдие и правда,
Да ме не предадеш на угнетителите ми;

122. Стани поръчител на слугата Си за добро;
Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

123. Очите ми чезнат за спасението Ти.
И за Твоето праведно слово.

124. Постъпвай към слугата Си според милостта Си,
И научи ме на повеленията Си.

125. Твой слуга съм аз; вразуми ме
За да познавам Твоите свидетелства.

126. Време е да подействува Господ,
Защото наруших закона Ти.

127. Понеже аз любя Твоите заповеди.
Повече от злато, даже от чисто злато,

128. Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо,
Затова мразя всеки лъжлив път.
Пе.

129. Чудесни са Твоите свидетелства;
Затова душата ми ги пази.

130. Изясняването на Твоето слово просвещава,
Вразумява простите.

131. Отворих широко устата си и пъхтях,
Защото копнеех за Твоите заповеди.

132. Обърни се към мене и смили се за мене,
Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

133. Оправяй стъпките ми в словото Си,
И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

134. Избави ме от човешки насилия;
Така ще държа Твоите правила.

135. Осияй с лицето Си върху слугата Си,
И научи ме на повеленията Си.

136. Водни потоци текат из очите ми.
Понеже не се спазва Твоя закон.
Цаде.

137. Праведен си Ти Господи;
Прави са и Твоите съдби.

138. Постановил си свидетелствата Си,
С правда и превъзходна вярност.

139. Моята ревност ме изяде,
Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

140. Твоето слово е добре пречистено,
Затова слугата Ти го обича.

141. Скромен съм и презрян,
Обаче не забравям Твоите правила.

142. Твоята правда е вечна правда;
И законът Ти е истина.

143. Неволи и утеснения ме намериха;
Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

144. Твоите свидетелства са праведни до века;
Вразуми ме, и ще живея.
Коф.

145. Извиках от все сърце;
Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.

146. Извиках към Тебе;
Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

147. Предварих зората с викането си;
На Твоите думи уповавах.

148. Очите ми предварят нощните стражи,
За да размишлявам за Твоето слово.

149. Чуй гласа ми според милосърдието Си;
Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

150. Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват,
И са се отклонили от закона Ти.

151. Ти си близо, Господи;
И всички Твои заповеди са истина.

152. Отдавна зная от Твоите свидетелства,
Че Ти си ги учредил за винаги.
Реш.

153. Виж скръбта ми и избави ме,
Защото не съм забравил закона Ти.

154. Защити делото ми и изкупи ме;
Съживи ме според словото Си.

155. Избавлението е далеч от нечестивите,
Защото те не търсят Твоите повеления.

156. Много са Твоите благи милости, Господи;
Съживи ме според съдбите Си.

157. Мнозина са моите гонители и противници;
Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

158. Като видях коварните, погнусих се от тях.
Защото не пазят Твоето слово.

159. Виж колко обичам аз Твоите правила;
Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

160. Същността на Твоето слово е истина;
И Твоите праведни съдби, до една траят до века.
Шин.

161. Първенци ме преследваха без причина;
Но сърцето ми трепери от думите Ти.

162. Аз се радвам на Твоето слово.
Като оня, който намира много користи.

163. Мразя лъжата и се гнуся от нея,
Но закона Ти обичам.

164. Седем пъти на ден Те хваля,
За Твоите праведни съдби.

165. Много мир имат ония, които обичат Твоя закон,
И за тях няма спънки та да се препъват.

166. Надявах се за Твоето спасение, Господи,
И изпълнявах Твоите заповеди.

167. Душата ми опази Твоите свидетелства;
И аз ги любя твърде много.

168. Държах Твоите правила и Твоите свидетелства;
Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
Тав.

169. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи;
Вразуми ме според словото Си.

170. Нека дойде молбата ми пред Тебе;
Избави ме според словото Си.

171. Устните ми ще изливат хваление,
Защото ме учиш на повеленията Си.

172. Езикът ми ще пее за словото Ти,
Защото всички Твои заповеди са правда.

173. Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне,
Защото аз избрах Твоите правила.

174. Копнях за Твоето спасение, Господи;
И законът Ти е моя наслада.

175. Нека живее душата ми, и ще Те хвали;
И нека ми помагат съдбите Ти.

176. Скитах се като изгубена овца;
Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

2 Тимотей 3:16
16. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;

2 Тимотей 4:2
2. проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

Разширено изучаване

Петък - 12 август

Разказ

Печат на страницата