Стиховете на урок 5 за печат Печат на страницата

Урок 5

 28 юли - 3 август 2012 г.

Апостолският пример (1 Солунци 2:1-12)

Събота - 28 юли
1 Солунци 2:4
4. но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

1 Солунци 2:1-12
1. Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2. но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3. Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

4. но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7. но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9. Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11. като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12. и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

Деяния 16
1. После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2. Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4. И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5. Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6. И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7. и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8. И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11. И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12. и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13. А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21. като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36. И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37. Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38. И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39. и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

Второзаконие 10:16
16. Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

Псалми 51:1-10
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

2 Коринтяни 8:1-5
1. При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

2. че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

3. Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

4. като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}*, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

5. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

Лука 11:11-13
11. И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12. или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13. И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

Дръзновение в страданието (1 Солунци 2:1, 2)

Неделя - 29 юли
1 Солунци 2:1-2
1. Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2. но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Деяния 16
1. После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2. Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4. И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5. Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6. И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7. и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8. И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11. И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12. и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13. А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21. като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36. И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37. Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38. И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39. и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

Характерът на апостолите (1 Солунци 2:3)

Понеделник - 30 юли
1 Солунци 2:3
3. Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

1 Солунци 1:5
5. защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.

Второзаконие 10:16
16. Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

Филипяни 4:13
13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Псалми 51:1-10
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

Да угодим на Бога (1 Солунци 2:4-6)

Вторник - 31 юли
1 Солунци 2:4-6
4. но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

1 Солунци 2:5-6
5. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

Дълбока загриженост (1 Солунци 2:7, 8)

Сряда - 1 август
1 Солунци 2:4
4. но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

1 Солунци 2:6-8
6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7. но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

2 Коринтяни 8:1-5
1. При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

2. че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

3. Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

4. като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}*, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

5. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

Да не бъдем в тежест (1 Солунци 2:9-12)

Четвъртък - 2 август
1 Солунци 2:9-10
9. Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

1 Солунци 2:10
10. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

Лука 2:52
52. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

1 Солунци 2:11-12
11. като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12. и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

Лука 11:11-13
11. И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12. или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13. И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

Йоан 16:12
12. Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

Разширено изучаване

Петък - 3 август
1 Солунци 2:6
6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

1 Солунци 2:9
9. Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

2 Солунци 3:8-9
8. нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;

9. не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

Римляни 12:11
11. В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

Разказ

Печат на страницата