Стиховете на урок 4 за печат Печат на страницата

Урок 4

 21 - 27 юли 2018 г.

Първите църковни водачи

Събота - 21 юли
Деяния 2:5
5. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

Деяния 2:9-11
9. Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10. Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

11. критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

Деяния 6:1
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

Деяния 6
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

6. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

8. А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

11. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

12. И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

13. гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона;

14. защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

15. И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

Деяния 7:48
48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:

Евреи 5:11-14
11. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12. Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

13. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Михей 6:1-16
1. Слушайте сега що казва Господ. Стани, ми казва Той, съди се пред планините,
И нека чуят хълмите гласа ти, като им кажеш:

2. Планини, и вие, твърди основи на земята,
Слушайте спора Господен;
Защото Господ има спор с людете си,
И ще се съди с Израиля.

3. Люде Мои, що ви сторих?
И с какво ви досадих?
Заявявайте против Мене.

4. Защото Аз ви възведох из Египетската земя,
Избавих ви от дома на робството,
И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.

5. Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак,
И какво му отговори Валаам Веоровият син;
Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал,
За да познаете справедливите дела Господни.

6. С какво да дойда пред Господа,
И се поклоня пред Всевишния Бог?
Да дойда ли пред Него с всеизгаряния,
С едногодишни телци?

7. Ще благоволи ли Господ в хиляди овни,
Или в десетки хиляди реки от масло?
Да дам ли първородния си за престъплението си,
Плода на утробата си за греха на душата си?

8. Той ти е показал, човече, що е доброто;
И какво иска Господ от тебе
Освен да вършиш праведното, да обичаш милост,
И да ходиш смирено със своя Бог?

9. Гласът Господен вика към града,
И мъдрият човек ще се бои от името Ти;
Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.

10. Намират ли се още съкровищата спечелени с нечестие
В дома на нечестивия,
И омразната недостатъчна мярка?

11. Да оправдая ли града гдето има неверни везни
И мешец с измамливи грамове?

12. Защото богаташите му са пълни с насилие,
Жителите му лъжат,
И езикът им в устата им е измамлив.

13. Затова и Аз като те поразих с люта рана,
Ще те запустя поради греховете ти.

14. Ще ядеш, но няма да се насищаш,
И гладуването ти ще остане във вътрешностите ти;
Ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш,
И каквото отнесеш ще го предам на меч.

15. Ти ще сееш, но няма да жънеш,
Ще изстискаш маслини,
Но няма да се мажеш с масло,
Ще изстискаш и гроздовата беритба,
Но няма да пиеш вино.

16. Защото се опазват повеленията на Амрия,
И всичките дела на Ахаавовия дом,
И ходите по техните мъдрувания;
Затова ще те предам на погибел,
И жителите ти на подсвиркване;
И вие ще носите укора произнесен против людете Ми.

Деяния 7
1. Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2. А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3. "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4. Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8. И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13. и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16. и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17. А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18. докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19. Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

20. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24. И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25. мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26. На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27. А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28. И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29. Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32. "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35. Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене",

38. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39. когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40. казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41. И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: -
"Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
Четиридесет години в пустинята?

43. Напротив, носехте скинията на Молоха,
И звездата на бога Рефана,
Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".

44. Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45. която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,

46. който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47. А Соломон му построи дом.

48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:

49. "Небето ми е престол,
А земята е Мое подножие;
Какъв дом ще построите за Мене?
Казва Господ,
Или какво е мястото за Моя покой?

50. Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54. А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

Деяния 8:4-25
4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8. тъй щото настана голяма радост в оня град.

9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

Определянето на Седемте

Неделя - 22 юли
Деяния 6:1
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

Деяния 6:2
2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

Деяния 6:4
4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

Деяния 2:42
42. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

Деяния 2:46
46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

Деяния 5:42
42. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Деяния 6:2
2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

Служенето на Стефан

Понеделник - 23 юли
Деяния 6:7
7. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

Деяния 6:8-15
8. А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

11. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

12. И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

13. гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона;

14. защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

15. И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

Деяния 6:9
9. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

Марко 14:58
58. Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

Йоан 2:19
19. В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

Деяния 7:48
48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:

Деяния 3:1
1. Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

Деяния 15:1
1. А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

Деяния 15:5
5. Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Деяния 21:17-24
17. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18. И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19. И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20. А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21. А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22. И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

23. Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24. вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Галатяни 5:2-4
2. Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

3. Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

4. Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

Евреи 5:11-14
11. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12. Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

13. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Пред Синедриона

Вторник - 24 юли
Деяния 7:1-53
1. Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2. А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3. "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4. Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8. И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13. и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16. и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17. А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18. докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19. Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

20. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24. И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25. мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26. На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27. А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28. И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29. Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32. "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35. Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене",

38. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39. когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40. казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41. И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: -
"Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
Четиридесет години в пустинята?

43. Напротив, носехте скинията на Молоха,
И звездата на бога Рефана,
Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".

44. Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45. която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,

46. който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47. А Соломон му построи дом.

48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:

49. "Небето ми е престол,
А земята е Мое подножие;
Какъв дом ще построите за Мене?
Казва Господ,
Или какво е мястото за Моя покой?

50. Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

Деяния 6:11
11. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

Деяния 6:1-2
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

Деяния 6:3-5
3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

Деяния 6:6-12
6. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

8. А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9. Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

11. Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

12. И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

Деяния 6:13-16
13. гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона;

14. защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

15. И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

Деяния 7:51-53
51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

Деяния 7:11
11. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

Деяния 7:19
19. Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

Деяния 7:38
38. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

Деяния 7:44
44. Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

Деяния 7:45
45. която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,

Деяния 7:51
51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

Исус в небесния съд

Сряда - 25 юли
Деяния 7:55-56
55. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

Деяния 2:38
38. А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Деяния 3:19
19. Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

Деяния 5:31
31. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

Битие 12:3
3. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

Битие 18:18
18. тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

Битие 22:18
18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Деяния 1:8
8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Левит 24:14
14. Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.

Разпространение на евангелието

Четвъртък - 26 юли
Деяния 8:3
3. А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

Деяния 26:10
10. което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

Деяния 1:8
8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Деяния 8:4-25
4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8. тъй щото настана голяма радост в оня град.

9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

Деяния 8:14-17
14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

Деяния 11:1-18
1. И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

2. И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

3. При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4. А Петър захвана, та им изложи наред станалото, като каза:

5. Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6. В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

7. Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8. Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14. той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

18. Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

Деяния 8:26-39
26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;

33. В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"

34. И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

Деяния 8:38
38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

Деяния 8:23
23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

Разширено изучаване

Петък - 27 юли
Деяния 8:27-30
27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

Разказ

Печат на страницата