Стиховете на урок 2 за печат Печат на страницата

Урок 2

 7 - 13 юли 2007 г.

Авраам и Сара: изпитана вяра

Събота - 7 юли
Евреи 11:11
11. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

Римляни 4
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18. Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19. Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

20. обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21. уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22. Затова му се вмени за правда.

23. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24. но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25. Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Евреи 11
1. А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

2. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

3. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

4. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

5. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

6. А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

7. С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

8. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

9. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

10. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

11. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

12. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

13. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

14. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

15. и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

16. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -

18. оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

20. С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

21. С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

22. С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

23. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

24. С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

25. и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

26. като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

27. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

28. С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

29. С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

30. Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

31. С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

33. които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

34. угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

35. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

36. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

37. с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

38. те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

39. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

40. да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

Евреи 11
1. А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

2. Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

3. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

4. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

5. С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

6. А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

7. С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

8. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

9. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

10. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

11. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

12. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

13. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

14. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

15. и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

16. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -

18. оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

20. С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

21. С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

22. С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

23. С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

24. С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

25. и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

26. като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

27. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

28. С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

29. С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

30. Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

31. С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

33. които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

34. угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

35. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

36. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

37. с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

38. те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

39. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

40. да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

Яков 2:23-24
23. и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Битие 12:2
2. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

Битие 16:1-5
1. А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3. И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4. И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5. Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

Битие 22
1. След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8. И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19. И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20. А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21. първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22. Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

23. А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24. Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Яков 2:20-26
20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21. Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

22. Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

23. и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25. Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

26. Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

Човешко разрешение на Божието обещание

Неделя - 8 юли
Битие 12:2
2. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

Битие 15:2-3
2. А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3. Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

Битие 18:10
10. И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

Битие 18:14
14. Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Римляни 4:3
3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

Лъжи

Понеделник - 9 юли
Битие 20:12-13
12. А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

13. И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

Битие 12:11-13
11. И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

12. Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

13. Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.

Битие 12:10
10. А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

Битие 12:17
17. Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

Битие 20:2
2. И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

Да се засмееш на Бога

Вторник - 10 юли
Битие 17:15-17
15. После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}*; но Сара {Т.е., Княгиня.}† да бъде името й.

16. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Битие 17:18
18. И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

Битие 25:7
7. И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

Битие 23:1
1. Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

Битие 35:28
28. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

Битие 18:10
10. И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

Битие 18:12
12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

Битие 18:11-12
11. А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

Римляни 4:19
19. Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

Битие 17:19
19. Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

Битие 21:6
6. И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

Беда поради неверие

Сряда - 11 юли
Битие 16:5
5. Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

Битие 16:1-6
1. А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3. И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4. И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5. Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

6. А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

Битие 21:8-13
8. А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10. затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11. Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.

12. Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

Галатяни 4:21-31
21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

22. Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

23. но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

24. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

25. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

26. А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

27. защото е писано:
"Весели се, неплодна, която не раждаш;
Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки,
Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

28. А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

29. Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

30. Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

31. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

Битие 12:16
16. И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

Битие 21:9
9. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

Битие 21:12
12. Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

Галатяни 4:21-31
21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

22. Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

23. но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

24. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

25. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

26. А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

27. защото е писано:
"Весели се, неплодна, която не раждаш;
Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки,
Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

28. А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

29. Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

30. Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

31. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

Истинска вяра

Четвъртък - 12 юли
Битие 22
1. След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8. И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19. И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20. А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21. първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22. Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

23. А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24. Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

4 Царе 3:27
27. Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

Левит 18:21
21. Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Иеова.

4 Царе 16:3
3. но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

Битие 22:5
5. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

Евреи 11:19
19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Яков 2:22
22. Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

Разширено изучаване

Петък - 13 юли

Разказ

Печат на страницата