Стиховете на урок 12 за печат Печат на страницата

Урок 12

 10 - 16 септември 2016 г.

Служенето в градовете в края на времето

Събота - 10 септември
Еремия 29:7
7. търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.

Деяния 18:1-28
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11. И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16. И изпъди ги от съдилището.

17. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18. А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20. но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22. И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

23. И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

Изход 2:23-25
23. Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

24. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

25. И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

Матей 13:3-9
3. И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4. и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6. а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Матей 13:18-23
18. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Йоан 15:12-13
12. Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

2 Петрово 3:9
9. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

Естеството на градовете

Неделя - 11 септември
Деяния 18:1-28
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11. И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16. И изпъди ги от съдилището.

17. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18. А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20. но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22. И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

23. И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

1 Коринтяни 9:20-23
20. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23. Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

Да чуваме стенанията

Понеделник - 12 септември
Изход 2:23-25
23. Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

24. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

25. И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

Изход 6:5
5. При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.

Псалми 12:5
5. Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се,
Сега ще стана, казва Господ;
Ще туря в безопасност онзи когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}*.

Римляни 8:22
22. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

Йов 24:12
12. Умиращите охкат из града,
И душата на ранените вика;
Но пак това безумие Бог не гледа.

Сеитба и жътва в градовете

Вторник - 13 септември
Матей 13:3-9
3. И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4. и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6. а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Матей 13:18-23
18. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

1 Коринтяни 12
1. При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.

2. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3. Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

4. Дарбите са различни; но Духът е същият.

5. Службите са различни; но Господ е същият.

6. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9. на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10. на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14. Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20. Но сега те са много части, а едно тяло.

21. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23. и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

24. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

25. за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Римляни 12
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

3. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4. Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5. така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

6. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

7. ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването;

8. ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

9. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11. В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14. Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

15. Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17. Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18. ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20. Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Ефесяни 4
1. И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,

2. със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,

3. и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

4. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:

5. един Господ, една вяра, едно кръщение,

6. един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

7. А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал

8. Затова казва: -
"Като възлезе на високо, плени плен
И даде дарове на човеците".

9. (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.

10. Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

11. И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

12. за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

13. докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

14. за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;

15. но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

16. от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

17. Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

18. помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

19. които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

20. Но вие не сте така познали Христа;

21. понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

22. да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,

23. да се обновите в духа на своя ум,

24. и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

25. Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

26. Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

27. нито давайте място на дявола.

28. Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

29. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

30. и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

31. всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

32. а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Направете го лично

Сряда - 14 септември
Йоан 15:12-13
12. Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Яков 1:27
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

Галатяни 6:2
2. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

Деяния 2:46
46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

Евангелизиране на големите градове

Четвъртък - 15 септември
Римляни 7:14
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

2 Петрово 3:9
9. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

1 Тимотей 2:4
4. Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

Римляни 10:14-15
14. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15. И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: -
"Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

Разширено изучаване

Петък - 16 септември

Разказ

Печат на страницата