Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 30 август - 5 септември 2008 г.

Жени - мисионери

Събота - 30 август
Лука 7:47
47. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

Лука 8:1-3
1. И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2. и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

3. И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

Марко 15:41
41. които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

Лука 8:41-55
41. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42. защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44. се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49. Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

Йоан 4:1-40
1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4. И трябваше да мине през Самария.

5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}*. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.}* вода?

11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30. Те излязоха от града и отиваха към Него.

31. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

Деяния 16:14-16
14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

Деяния 18:1-3
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

Деяния 18:24-28
24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

Римляни 16:3-5
3. Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

4. които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

5. Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

Нарушаване на правилата

Неделя - 31 август
Лука 10:38-42
38. И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Матей 19:3-8
3. Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?

4. А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

5. "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"

6. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

7. Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?

8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

Лука 8:41-42
41. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42. защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

Лука 8:49-55
49. Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

Лука 8:43-48
43. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44. се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

Лука 7:37-39
37. И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Галатяни 3:28
28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

Жената при кладенеца - Част 1

Понеделник - 1 септември
4 Царе 17:24-41
24. Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

25. А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

26. По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.

27. Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.

28. И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

29. Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

30. Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

31. авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

32. Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

33. Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

34. Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

35. с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

36. но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

37. И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

38. И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

39. Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

40. Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

41. И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.

Ездра 4:7-22
7. В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език.

8. Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:

9. Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

10. и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее, -

11. (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

12. Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

13. Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

14. А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя,

15. за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

16. Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради наново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

17. Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее.

18. Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

19. и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

20. Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

21. Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

22. И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

Неемия 4:1-5
1. А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2. И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3. А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4. Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

5. Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

Йоан 8:48
48. Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

Лука 9:51-56
51. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54. Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55. А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56. И отидоха в друго село.

Лука 10:30-37
30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

Лука 17:11-19
11. И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

12. И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13. извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14. И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15. И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16. и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.

17. А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

18. Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19. И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Йоан 4
1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4. И трябваше да мине през Самария.

5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}*. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.}* вода?

11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30. Те излязоха от града и отиваха към Него.

31. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41. И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43. След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

44. Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45. И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46. Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51. И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53. И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54. Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

Йоан 4:27
27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

Жената при кладенеца - Част 2

Вторник - 2 септември
Йоан 4:1-40
1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4. И трябваше да мине през Самария.

5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}*. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.}* вода?

11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30. Те излязоха от града и отиваха към Него.

31. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

Йоан 4:28
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

Йоан 4:29
29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

Йоан 4:42
42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

Йоан 4:29
29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

Жените в ранната църква

Сряда - 3 септември
Деяния 16:14-16
14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

Деяния 18:1-3
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

Деяния 18:24-28
24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

Римляни 15:3-5
3. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: -
"Укорите на ония, които укоряваха тебе,
Паднаха върху Мене".

4. Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

5. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

1 Коринтяни 16:19
19. Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

Деяния 18:24-26
24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

Деяния 18:27-28
27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

Римляни 16:3-5
3. Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

4. които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

5. Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

“Препоръчвам ви Фива”

Четвъртък - 4 септември
Деяния 21:9
9. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

Римляни 16:1
1. Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

Римляни 16:1
1. Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

Римляни 16:2
2. да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

Деяния 9:36
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

Римляни 16:7
7. Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

Римляни 16:12
12. Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.

Филипяни 4:2-3
2. Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.

3. Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Филимон 1:2
2. и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

Откровение 14:6
6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

Разширено изучаване

Петък - 5 септември

Разказ

Печат на страницата