Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 27 август - 2 септември 2016 г.

Исус спечелва тяхното доверие

Събота - 27 август
Лука 5:15
15. Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Числа 14:11
11. И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

1 Коринтяни 3:1-9
1. И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

2. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

3. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

7. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

8. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

9. защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

Данаил 6:1-3
1. Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

2. и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

3. В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Неемия 2:1-9
1. А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2. затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3. И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4. Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5. после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6. Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7. Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8. и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9. И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

Второзаконие 4:1-9
1. Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

2. Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

3. Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

4. А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

5. Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

6. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

7. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

8. Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Деяния 2:42-47
42. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Спечелване на доверието

Неделя - 28 август
Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Числа 14:11
11. И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

Исая 7:9
9. Ефрем, чиято глава е Самария,
А глава на Самария, Ромелиевият син.
Ако не вярвате това, вие няма да се утвърдите.

Авакум 2:4
4. Ето, душата му се надигна, не е отдън права;
А праведният ще живее чрез вярата си.

Михей 7:5
5. Не се доверявайте на другар,
Не уповавайте на близък приятел,
Пази вратата на устата си
От лежащата в обятията ти;

Псалми 118:9
9. По-добре да се надява някой на Господа,
А не да уповава на князе.

Обмислено равновесие

Понеделник - 29 август
1 Коринтяни 3:1-9
1. И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

2. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

3. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

7. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

8. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

9. защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

1 Коринтяни 5:1
1. Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.

Социален капитал

Вторник - 30 август
Притчи 22:1
1. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство,
И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Деяния 7:9-10
9. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

Битие 41:38-45
38. И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39. Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40. Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41. Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42. Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43. После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44. При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}*, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45. И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века}† и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

Данаил 2:46-49
46. Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.

47. Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

48. Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

49. И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

Данаил 6:1-3
1. Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

2. и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

3. В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Стойността на социалния капитал

Сряда - 31 август
Неемия 2:1-9
1. А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2. затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3. И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4. Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5. после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6. Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7. Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8. и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9. И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

Добри отношения с всички хора

Четвъртък - 1 септември
Лука 12:48
48. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

Второзаконие 4:1-9
1. Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

2. Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

3. Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

4. А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

5. Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

6. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

7. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

8. Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Деяния 2:42-47
42. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Деяния 2:47
47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Разширено изучаване

Петък - 2 септември

Разказ

Печат на страницата