Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

 21 - 27 май 2022 г.

Яков, който измества

Събота - 21 май
Битие 25:27-34
27. И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30. И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}†.

31. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33. И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Битие 28:10-22
10. Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11. И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

12. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

14. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16. А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

18. На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

19. И наименува онова място Ветил {Божий дом.}*; а преди името на града беше Луз.

20. Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21. така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

22. и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Яков и Исав

Неделя - 22 май
Битие 25:21-34
21. И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

22. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

23. А Господ й рече: -
Два народа са в утробата ти,
И две племена ще се разделят от корема ти;
Едното племе ще бъде по-силно от другото племе;
И по-големият ще слугува на по-малкия.

24. И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

25. Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}*.

26. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, или който прави засада.}*. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

27. И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30. И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}†.

31. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33. И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Йов 8:20
20. Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
Нито ще подири ръката на злотворците.

Битие 6:9
9. Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

Битие 27:1-46
1. Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

2. Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

3. вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

4. та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

5. А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

6. Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

7. Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

8. Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

9. Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10. и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

11. Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

12. Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13. А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

14. И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15. После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

16. И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

17. Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

18. И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

19. И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

20. Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

21. Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

22. И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

23. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

24. И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

25. Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

26. А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

27. И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: -


28. Бог да ти даде от росата на небето,
И от тлъстината на земята,
И изобилие на жито и на вино.

29. Племена да ти слугуват
И народи да ти се покланят;
Бъди господар на братята си,
И да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
И благословен всеки, който те благославя.

30. Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

31. Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32. А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

33. Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

34. Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

35. А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36. И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

37. А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

38. И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

39. Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята,
Наросявани от небето горе;

40. С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш;
Но когато въстанеш
Ще строшиш ярема му от врата си.

41. И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

42. И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

43. Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

44. и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

45. доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46. И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Битие 28:1-5
1. Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2. Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3. И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4. и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

5. Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

Евреи 12:16-17
16. да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17. понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

Битие 27:20
20. Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

Стълбата на Яков

Понеделник - 23 май
Битие 27:36
36. И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

Битие 27:42
42. И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

Битие 27:45
45. доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

Битие 28:5
5. Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

Битие 27:43
43. Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

Битие 28:10-12
10. Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11. И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

12. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

Битие 11:1-9
1. А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

2. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

3. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

4. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

6. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

7. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

8. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

9. За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}†, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Битие 28:11
11. И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

Битие 28:22
22. и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Подведеният измамник

Вторник - 24 май
Битие 29:1-30
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

Битие 28:18
18. На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

Битие 28:19
19. И наименува онова място Ветил {Божий дом.}*; а преди името на града беше Луз.

Битие 29:11
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Битие 29:18
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

Битие 27:35
35. А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

Изход 21:24
24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

Битие 9:6
6. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

Битие 27:12
12. Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

Битие 29:25
25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

Благословението на семейството

Сряда - 25 май
Битие 29:31
31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

Битие 30:22
22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

Битие 29:31-35
31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Битие 30:1-22
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5. И Вала зачна и роди син на Якова.

6. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}*.

7. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}†.

9. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11. И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}‡.

12. И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}§.

14. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17. И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

18. Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}**.

19. И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}††.

21. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}‡‡.

22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

Битие 16:11
11. После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}†, защото Господ чу скръбта ти.

Битие 29:18
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

Битие 29:27
27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

Битие 30:25
25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

Битие 30:23-24
23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

Яков си тръгва

Четвъртък - 26 май
Битие 30:26
26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

Битие 30:30
30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

Битие 30:25-32
25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28. Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29. А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31. А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32. ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

Битие 31:13
13. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

Битие 12:1
1. Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

Битие 31:1-2
1. А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

Разширено изучаване

Петък - 27 май

Разказ

Печат на страницата