Стиховете на урок 1 за печат Печат на страницата

Урок 1

 25 - 31 март 2017 г.

Личността на апостол Петър

Събота - 25 март
Матей 14:30-31
30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

2 Петрово 1:16
16. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

Лука 5:1-11
1. А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2. И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4. И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9. Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10. също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Матей 16:13-17
13. А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14. А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

Матей 14:22-33
22. И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32. И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Лука 22:31-33
31. [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32. но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

Лука 22:54-62
54. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62. И излезе вън та плака горко.

Галатяни 2:11-14
11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Иди си от мен

Неделя - 26 март
Матей 4:18
18. И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

Марко 1:16
16. А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

Лука 5:1-11
1. А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2. И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4. И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9. Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10. също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Лука 5:1-9
1. А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2. И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4. И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9. Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

Лука 5:8
8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

Лука 5:3
3. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

Лука 5:11
11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Изповядване на Христос

Понеделник - 27 март
Матей 16:1-4
1. Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

3. а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4. Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

Матей 16:11
11. Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

Матей 16:13-17
13. А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14. А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

Матей 16:20
20. Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

Матей 16:21-23
21. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

Матей 16:23
23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

1 Петрово 4:12
12. Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

Ходене по водата

Вторник - 28 март
Матей 14:13-33
13. И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18. А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22. И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32. И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Марко 6:30-52
30. И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32. И отидоха с ладията на уединено място на саме.

33. А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

34. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36. разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38. А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39. И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40. И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41. И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42. И всички ядоха и се наситиха.

43. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50. защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51. И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52. Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

Йоан 6:1-21
1. След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}*.

2. И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3. И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4. А наближаваше юдейският празник пасхата.

5. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6. (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7. Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9. Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10. Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16. А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17. и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18. и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19. И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20. Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21. Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Матей 14:22-23
22. И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

Матей 14:28
28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

Матей 14:30
30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

Матей 14:31
31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

Матей 14:31
31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

Отричане от Господа

Сряда - 29 март
Лука 22:31-34
31. [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32. но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

Лука 22:54-62
54. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62. И излезе вън та плака горко.

Откровение 14:12
12. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

Римляни 5:20
20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Апостол Петър като църковен водач

Четвъртък - 30 март
Матей 10:2
2. А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

Деяния 1:15-25
15. През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16. Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17. Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18. Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19. И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20. Защото е писано в книгата на Псалмите:
"Жилището му да запустее,
И да няма кой да живее в него;
и:
"Друг нека вземе чина му".

21. И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22. като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23. И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24. И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25. да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

Деяния 2:14-36
14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;

16. но това е казаното чрез пророк Иоила: -

17. "И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Юношите ви ще виждат видения,
И старците ви ще сънуват сънища;

18. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В ония дни ще пророкуват.

19. И ще покажа чудеса на небето горе,
И знамения на земята долу, -
Кръв и огън, и пара от дим;

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина,
И луната в кръв,
Преди да дойде великият
И бележит ден Господен.

21. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

22. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23. Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24. Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25. Защото Давид казва за Него: -
"Винаги гледах Господа пред себе си;
Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26. Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми,
А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27. Защото няма да оставиш душата ми в ада,
Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28. Изявил си ми пътищата на живота;
В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

29. Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30. И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

31. той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: -
"Рече Господ на Моя Господ:
Седи отдясно Ми,

35. докле положа враговете Ти за Твое подножие".

36. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

Деяния 4:1-12
1. И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях,

2. възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението на мъртвите.

3. И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

4. А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

5. И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6. и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7. И като поставиха Петра и Иоана насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

8. Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

9. ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10. да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

11. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.}* човеците, чрез което трябва да се спасим.

Деяния 10:1-48
1. Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

3. Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4. А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5. И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

6. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

7. И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

8. и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

9. А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11. и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16. И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

17. А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18. и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19. И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21. И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22. А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23. Тогава той ги покани вътре да ги нагости.
И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24. И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25. И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26. А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

27. И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29. Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?

30. И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31. Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

32. Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

33. Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34. А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35. но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36. Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

37. това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38. именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39. И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

40. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

41. не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43. За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

44. Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

46. защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47. Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Галатяни 1:18
18. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

Галатяни 2:9
9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

Галатяни 1:18-19
18. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

19. а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

Галатяни 2:9
9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

Галатяни 2:11-14
11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Йоан 21:17
17. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

Деяния 10:28
28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

Деяния 21:20
20. А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

Галатяни 2:14-16
14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15. Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16. като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

Разширено изучаване

Петък - 31 март
Матей 16:16
16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог.

Разказ

Печат на страницата