Стиховете на урок 8 за печат Печат на страницата

Урок 8

 17 - 23 февруари 2007 г.

Бог направи човека праведен? Какво се случи?

Събота - 17 февруари
Еклесиаст 7:29
29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Еклесиаст 7
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.

23. Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
Кой може да го намери?

25. Аз изново се предадох от сърцето си
Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума,
И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27. Виж, това намерих, казва проповедникът,
Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

28. (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
Един мъж между хиляда намерих;
Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.}* жени не намерих.

29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Еклесиаст 7:1-14
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Еклесиаст 7
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.

23. Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
Кой може да го намери?

25. Аз изново се предадох от сърцето си
Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума,
И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27. Виж, това намерих, казва проповедникът,
Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

28. (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
Един мъж между хиляда намерих;
Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.}* жени не намерих.

29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Еклесиаст 7
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.

23. Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
Кой може да го намери?

25. Аз изново се предадох от сърцето си
Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума,
И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27. Виж, това намерих, казва проповедникът,
Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

28. (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
Един мъж между хиляда намерих;
Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.}* жени не намерих.

29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Доброто име

Неделя - 18 февруари
Еклесиаст 7:1
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Еклесиаст 7:1
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Еклесиаст 7:1
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Притчи 22:1
1. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство,
И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Данаил 6:5
5. И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

1 Тимотей 3:2
2. Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,

1 Тимотей 3:10
10. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.

Домът на пируването, домът на жалеенето

Понеделник - 19 февруари
Матей 6:16
16. А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

Еклесиаст 7:2-6
2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Левит 23:40
40. И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

Псалми 5:11
11. Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител;
И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.

Псалми 149:2
2. Нека се весели Израил за Създателя си;
Нека се радват сионовите чада за Царя си,

Филипяни 4:4
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

1 Солунци 5:16
16. Винаги се радвайте.

Еклесиаст 7
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.

23. Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
Кой може да го намери?

25. Аз изново се предадох от сърцето си
Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума,
И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27. Виж, това намерих, казва проповедникът,
Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

28. (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
Един мъж между хиляда намерих;
Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.}* жени не намерих.

29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Еклесиаст 7:2
2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

Еклесиаст 7:2-6
2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Лука 12:41-48
41. Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

42. Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

43. Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

44. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

46. то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47. И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

Търпение и гордост

Вторник - 20 февруари
Еклесиаст 7:1-6
1. Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

3. По-полезна е печалта от смеха;
Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене;
А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
Нежели да слуша песен от безумните;

6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Еклесиаст 7:7-14
7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10. Да не речеш: Коя е причината
Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.

11. Мъдростта е равноценна с едно наследство,
Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13. Разгледай делото Божие;
Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Еклесиаст 7:7
7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява;
И подарък разтлява сърцето.

Еклесиаст 7:9
9. Не бързай да се досадиш в духа си;
Защото досадата почива на гърдите на безумните.

Матей 5:22
22. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}*, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

Матей 18:21-22
21. Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

22. Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

Римляни 12:19-21
19. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20. Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Еклесиаст 7:12
12. Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита,
Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Притчи 1:7
7. Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.}† мъдростта;
Но безумните презират мъдростта и поуката.

Притчи 9:10
10. Страх от Господа е начало на мъдростта;
И познаването на Светия е разум.

Яков 3:13-18
13. Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

15. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

16. защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Колосяни 1:28
28. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

Еклесиаст 7:14
14. Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Филипяни 4:11-13
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Нашето греховно естество - част 1

Сряда - 21 февруари
Еклесиаст 7:15-21
15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

1 Коринтяни 13:13
13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Галатяни 6:2
2. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

Римляни 3:10
10. Както е писано: -
"Няма праведен ни един;

Матей 24
1. И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.

2. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.

3. И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

4. Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;

5. защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.

6. И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.

7. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.

8. Но всичко това ще бъде само начало на страдания,

9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.

10. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

11. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

12. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

13. Но който устои до край, той ще бъде спасен.

14. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

15. Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),

16. тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;

17. който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;

18. и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

19. А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!

20. При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;

21. защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

22. И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.

23. Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;

24. защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

25. Ето предсказах ви.

26. Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.

27. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

28. Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

29. А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

30. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

31. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

32. А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.

33. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

34. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

35. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

37. И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

38. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,

39. и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

40. Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.

41. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.

42. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

43. Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.

44. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.

45. Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време?

46. Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

47. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

48. Но, ако оня слуга е зъл {Гръцки: Оня зъл слуга каже.}*, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,

49. и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,

50. господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,

51. и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Нашето греховно естество - част 2

Четвъртък - 22 февруари
Еклесиаст 7:15-27
15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16. Не ставай прекалено праведен,
И не мисли себе си чрезмерно мъдър;
Защо да се погубиш?

17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен;
Защо да умреш преди времето си?

18. Добре е да се придържаш за едното,
И да не оттегляш ръката си от другото;
Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}*.

19. Мъдростта крепи мъдрия повече
От десетина началника, които са в града.

20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

21. И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22. Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.

23. Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24. Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
Кой може да го намери?

25. Аз изново се предадох от сърцето си
Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума,
И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

27. Виж, това намерих, казва проповедникът,
Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Еклесиаст 7:15
15. Всичко това видях в суетните си дни:
Има праведен, който загива в правдата си,
И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

Еклесиаст 3:16-17
16. Видях още под слънцето
Мястото на съда, а там беззаконието, -
И мястото на правдата, а там неправдата.

17. Рекох в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Еклесиаст 7:20
20. Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

Римляни 3:10
10. Както е писано: -
"Няма праведен ни един;

1 Йоаново 1:10
10. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.

Еклесиаст 7:26
26. И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

3 Царе 11:1-4
1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

Притчи 18:22
22. Който е намерил съпруга намерил е добро
И е получил благоволение от Господа.

Еклесиаст 7:29
29. Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Второзаконие 6:18
18. И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

3 Царе 22:43
43. Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

4 Царе 18:3
3. Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:

Йов 1:1
1. Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.}* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

Йов 1:8
8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

2 Коринтяни 13:5
5. Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

Разширено изучаване

Петък - 23 февруари
Притчи 4:7
7. Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост,
И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

Притчи 15:2
2. Езикът на мъдрите изказа знание,
А устата на безумните изригват глупост.

Разказ

Печат на страницата