Стиховете на урок 8 за печат Печат на страницата

Урок 8

 13 - 19 февруари 2016 г.

Другари по оръжие

Събота - 13 февруари
Лука 24:32
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

Лука 5:6-8
6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

Лука 5:11
11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Марко 3:14
14. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

Матей 8:23-27
23. И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

26. А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}*, и настана голяма тишина.

27. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните* Му се покоряват?

Марко 4:35-41
35. И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39. И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Марко 9:33-37
33. И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34. А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

35. И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37. Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

Матей 20:20-28
20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

23. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24. И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Призоваването на Петър

Неделя - 14 февруари
Лука 4:31-32
31. И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32. и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

Лука 4:33-36
33. И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

Лука 4:38-39
38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

Лука 4:40-41
40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41. Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

Лука 5:3
3. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

Матей 5:6-8
6. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Битие 32:24-30
24. А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25. който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26. Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29. А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30. И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}†, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

Йоан 9:24
24. И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

Лука 5:11
11. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

„С Него”

Понеделник - 15 февруари
Лука 4:34-36
34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

Лука 4:38-41
38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41. Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

Лука 5:4-6
4. И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

Лука 5:10
10. също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

Лука 6:12
12. През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Лука 6:13
13. И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Лука 9:1-5
1. И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3. И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4. И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.

5. И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

Лука 10:1-16
1. След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2. И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3. Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4. Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5. И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7. И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8. И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9. и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10. А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11. И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12. Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13. Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14. Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15. И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16. Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

Марко 3:14
14. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

Исус владее над природните сили

Вторник - 16 февруари
Матей 8:23-27
23. И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

26. А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}*, и настана голяма тишина.

27. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните* Му се покоряват?

Марко 4:35-41
35. И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39. И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Лука 8:22-25
22. А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23. А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25. И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

Йов 1:18-19
18. Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19. ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

Марко 4:37
37. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

Марко 4:41
41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Кой е най-велик?

Сряда - 17 февруари
Марко 9:33-37
33. И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34. А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

35. И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37. Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

Матей 18:3-5
3. Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

4. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

Исая 14:14
14. Ще възляза над висотата на облаците,
Ще бъда подобен на Всевишния.

Матей 20:20-28
20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

23. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24. И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Матей 20:18-19
18. Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19. и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Божествена среща със Словото

Четвъртък - 18 февруари
Лука 23:55
55. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

Лука 24:1
1. А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

Лука 24:10
10. А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

Лука 24:9
9. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

Лука 24:13
13. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.}* далеч от Ерусалим.

Лука 24:17
17. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Лука 24:19
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

Лука 24:19-35
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20. и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

22. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27. И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

28. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34. които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35. Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Разширено изучаване

Петък - 19 февруари
Лука 6:18
18. тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

Лука 6:20-23
20. И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21. Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22. Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23. възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

Лука 6:27-49
27. Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28. благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29. На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30. Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31. И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32. Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

34. И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36. Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38. давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39. Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40. Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42. Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43. Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44. Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46. И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

47. Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48. Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49. А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

Лука 7:2-10
2. А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3. И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4. Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5. защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6. А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7. затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10. И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

Лука 7:12-16
12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

Лука 8:22-25
22. А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23. А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25. И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

Лука 8:26-39
26. И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27. И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32. А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34. А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36. И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37. И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

39. Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

Лука 8:43-48
43. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44. се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

Лука 8:41-42
41. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42. защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

Лука 8:49-56
49. Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

Йоан 11:39-44
39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Разказ

Печат на страницата