Урок 7 |
6 - 12 февруари 2021 г. | |
Поражението на асирийците | ||
Събота - 6 февруари |
||
При определени условия (Исая 36:1) |
Неделя - 7 февруари |
|
4 Царе 18:13 13. А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе. 2 Летописи 32:1 1. След тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои. Исая 36:1 1. В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе. 2 Летописи 28:16-21 16. В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ, 17. защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници. 18. Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях. 19. Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа. 20. И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи; 21. защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна. 4 Царе 18:7 7. И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече. 2 Летописи 32:1-8 1. След тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои. 2. А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим, 3. съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха. 4. И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода? 5. И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове. 6. И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки: 7. Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него. 8. С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия. 4 Царе 20:20 20. А останалите дела на Езекия, и всичкото му юначество, и как направи водоема и водопровода та доведе вода в града, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 2 Летописи 32:30 30. Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела. Филипяни 2:12-13 12. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; 13. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате. | ||
Пропаганда (Исая 36:2-20) |
Понеделник - 8 февруари |
|
Исая 10:13-14 13. Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите на високо; 14. И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти. Исая 36:2-20 2. И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива. 3. Тогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син. 4. Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш? 5. Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене? 6. Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него. 7. Но ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте? 8. Сега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи. 9. Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници! 10. Без волята на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи. 11. Тогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената. 12. Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си? 13. Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар: 14. Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави. 15. И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 16. Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си, 17. докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя. 18. Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? 19. Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 20. Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми? 4 Царе 18:17-35 17. Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива. 18. И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син. 19. Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш? 20. Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене? 21. Виж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него. 22. Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте? 23. Сега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи. 24. Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници! 25. Без волята на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи. 26. Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената. 27. Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си? 28. Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар: 29. така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми. 30. И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 31. Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си 32. докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави. 33. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? 34. Где са боговете на Емат и Аршад? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35. Кои измежду всичките богове на разните страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми? 2 Летописи 32:9-19 9. След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат: 10. Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му? 11. Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар? 12. Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите? 13. Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми? 14. Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми? 15. Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми? 16. И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия. 17. Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми. 18. Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града; 19. и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце. Исая 36:2 2. И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива. 4 Царе 18:9-10 9. А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше. 10. След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета. Исая 10:8-11 8. Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе? 9. Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск? 10. Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските, 11. Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли? 4 Царе 18:4 4. събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан {Т.е., Късче мед.}*. 2 Летописи 31:1 1. А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост. | ||
Разтърсени, но не и забравени (Исая 36:21-37:20) |
Вторник - 9 февруари |
|
Исая 37:5-7 5. И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия. 6. И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя. Исая 37:10 10. Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Исая 37:12 12. Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 2 Летописи 32:17 17. Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми. Исая 37:14-16 14. А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15. И Езекия се помоли пред Господа, като каза: 16. Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Исая 37:15-20 15. И Езекия се помоли пред Господа, като каза: 16. Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. 17. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. 18. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; 19. и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог. Исая 37:20 20. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог. Исая 37:15-20 15. И Езекия се помоли пред Господа, като каза: 16. Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. 17. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. 18. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; 19. и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог. | ||
Краят на историята (Исая 37:21-38) |
Сряда - 10 февруари |
|
Исая 37:21-37 21. Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. 22. Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. 23. Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. 24. Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил. 25. Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}*. 26. Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. 27. Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло. 28. Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене. 29. Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл. 30. И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. 31. И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. 32. Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това. 33. Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, 34. По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; 35. Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. 36. Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 37. И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 4 Царе 19:35-37 35. И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 36. И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 37. А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон. 2 Летописи 32:21-22 21. И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож. 22. Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна. Исая 37:36-38 36. Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 37. И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 38. А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон. Исая 37:7-38 7. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя. 8. И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис. 9. И царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това, прати посланици до Езекия, казвайки: 10. Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11. Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? 12. Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 13. Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? 14. А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15. И Езекия се помоли пред Господа, като каза: 16. Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. 17. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. 18. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; 19. и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог. 21. Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. 22. Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. 23. Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. 24. Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил. 25. Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}*. 26. Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. 27. Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло. 28. Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене. 29. Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл. 30. И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. 31. И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. 32. Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това. 33. Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, 34. По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; 35. Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. 36. Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. 37. И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. 38. А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон. | ||
В болест и в богатство (Исая, 38 и 39 гл.) |
Четвъртък - 11 февруари |
|
Исая 38:5-6 5. Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години. 6. И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град. 4 Царе 20:6 6. Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. 4 Царе 20:8-10 8. А Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом? 9. И Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери - да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне надире десет стъпала? 10. И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире. Исая 38:6-8 6. И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град. 7. И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: 8. ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало. Исая 39 1. В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял. 2. И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. 3. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон. 4. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах. 5. Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите: 6. Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. 7. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.}* в палата на вавилонския цар. 8. Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност? | ||
Разширено изучаване |
Петък - 12 февруари |
|
Захария 3:1 1. И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана {Т.е., Противник, или Обвинител.}* стоеше отдясно му за да му се възпротиви. Захария 3:2-5 2. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън? 3. А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела. 4. И ангелът проговаряйки рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди. 5. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. Римляни 8:1 1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. Откровение 12:10 10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. Второзаконие 19:16-21 16. Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, 17. тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време; 18. и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, 19. тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си. 20. Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе. 21. Да го не пожали окото ти; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. | ||
Разказ |
||