Стиховете на урок 5 за печат Печат на страницата

Урок 5

 25 - 31 януари 2014 г.

Да направим ученици болните

Събота - 25 януари
Матей 15:30-31
30. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31. така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

Исая 53:4
4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

Матей 8:17
17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
"Той взе на себе Си нашите немощи,
И болестите ни понесе".

Марко 2:1-12
1. След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4. И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7. Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11. Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

Филипяни 4:4-9
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

5. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

6. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

7. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

8. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.

9. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.

1 Йоаново 3:20-22
20. относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

21. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

22. и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

Йоан 11:37-44
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Изцеляващият Месия

Неделя - 26 януари
Исая 53:4
4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

Матей 8:17
17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
"Той взе на себе Си нашите немощи,
И болестите ни понесе".

Йоан 9:1-3
1. И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

2. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

3. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

Лука 4:17-19
17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18. "Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,

19. Да проглася благоприятната Господна година".

Изцеляване на тялото

Понеделник - 27 януари
Марко 2:1-12
1. След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4. И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7. Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11. Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

Псалми 139:14
14. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
Чудни са Твоите дела,
И душата ми добре знае това.

Изцеляване на душата и тялото

Вторник - 28 януари
Лука 8:26-39
26. И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27. И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32. А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34. А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36. И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37. И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

39. Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

Матей 6:19-34
19. Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

21. защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

23. но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

24. Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26. Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27. И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28. И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29. но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31. И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32. (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

1 Петрово 5:7
7. и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

2 Коринтяни 4:7-10
7. А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8. Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

9. гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10. Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

Филипяни 4:4-9
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

5. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

6. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

7. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

8. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.

9. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.

1 Йоаново 3:20-22
20. относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

21. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

22. и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

Възкресението и животът

Сряда - 29 януари
Лука 7:11-17
11. А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17. И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

Марко 5:21-43
21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Йоан 11:37-44
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Данаил 7:18
18. Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.

Христовият изцеляващ завет

Четвъртък - 30 януари
Деяния 3:1-19
1. Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

2. някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

3. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

4. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

5. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

7. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

8. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

9. И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

10. и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

11. И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.

12. А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

13. Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

14. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

15. убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

16. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

17. И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

18. но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.

19. Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

Деяния 5:12-16
12. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

13. а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14. и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

15. така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

Деяния 9:36-42
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

Деяния 20:7-10
7. И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8. И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9. И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10. Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

1 Коринтяни 12:7-9
7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9. на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

1 Коринтяни 12:28-31
28. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Яков 5:13-16
13. Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления.

14. Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

15. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.

16. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

Йоан 1:50
50. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

Йоан 5:20
20. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

Йоан 14:12
12. Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

Деяния 8:9-25
9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

Разширено изучаване

Петък - 31 януари

Разказ

Печат на страницата