Стиховете на урок 11 за печат Печат на страницата

Урок 11

 11 - 17 март 2006 г.

Какво видяха в дома ти?

Събота - 11 март
1 Петрово 2:9
9. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

Исая 39:4
4. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

Исая 38
1. В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2. Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3. Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4. Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5. Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6. И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7. И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8. ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9. Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10. Аз рекох: В половината от дните си
Ще вляза в портите на преизподнята;
Лиших се от остатъка на годините си.

11. Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа, в земята на живите;
Няма да видя вече човека
Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12. Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър;
Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13. Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14. Като ластовица или жерав така крещях,
Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре.
В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15. Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни;
Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16. Чрез тия неща живеят човеците, Господи,
И само в тях е животът на моя дух;
Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17. Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест;
И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението,
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18. Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови;
Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес;
Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20. Господ е близо да ме спаси;
Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
В дома Господен през всичките дни на живота си.

21. А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее.

22. Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

Исая 39
1. В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

2. И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

3. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

4. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

5. Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

6. Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

7. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.}* в палата на вавилонския цар.

8. Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

Исая 58:6-7
6. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -
Да развързваш несправедливите окови,
Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?

7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го обличаш,
И да се не криеш от своите еднокръвни?

Исая 58:10-12
10. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,
И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне;

11. Господ ще те води всякога,
Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места;
Ще възстановиш основите на много поколения;
И ще те нарекат Поправител на развалините,
Възобновител на места {Еврейски: Пътища.}* за население.

1 Коринтяни 7:12-15
12. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

Евреи 6:12
12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

Евреи 13:7
7. Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

1 Петрово 3:1-2
1. Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,

2. като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.

3 Йоаново 1:11
11. Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.

Да се поучим от грешката на царя

Неделя - 12 март
2 Летописи 32:25
25. Но Езекия не отдаде Господу според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

2 Летописи 32:31
31. Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

Исая 38
1. В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2. Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3. Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4. Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5. Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6. И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7. И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8. ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9. Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10. Аз рекох: В половината от дните си
Ще вляза в портите на преизподнята;
Лиших се от остатъка на годините си.

11. Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа, в земята на живите;
Няма да видя вече човека
Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12. Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър;
Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13. Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14. Като ластовица или жерав така крещях,
Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре.
В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15. Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни;
Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16. Чрез тия неща живеят човеците, Господи,
И само в тях е животът на моя дух;
Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17. Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест;
И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението,
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18. Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови;
Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес;
Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20. Господ е близо да ме спаси;
Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
В дома Господен през всичките дни на живота си.

21. А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее.

22. Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

Исая 39
1. В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

2. И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

3. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

4. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

5. Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

6. Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

7. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.}* в палата на вавилонския цар.

8. Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

Исая 38
1. В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2. Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3. Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4. Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5. Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6. И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7. И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8. ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9. Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10. Аз рекох: В половината от дните си
Ще вляза в портите на преизподнята;
Лиших се от остатъка на годините си.

11. Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа, в земята на живите;
Няма да видя вече човека
Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12. Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър;
Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13. Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14. Като ластовица или жерав така крещях,
Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре.
В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15. Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни;
Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16. Чрез тия неща живеят човеците, Господи,
И само в тях е животът на моя дух;
Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17. Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест;
И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението,
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18. Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови;
Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес;
Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20. Господ е близо да ме спаси;
Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
В дома Господен през всичките дни на живота си.

21. А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее.

22. Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

Исая 39
1. В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

2. И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

3. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

4. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

5. Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

6. Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

7. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.}* в палата на вавилонския цар.

8. Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

2 Летописи 32:31
31. Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

1 Петрово 2:9
9. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

Ефесяни 2:4-6
4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

5. даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

Семейството на първо място

Понеделник - 13 март
Йоан 1:40-42
40. Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41. Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}*).

Второзаконие 6:6-7
6. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

7. и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

Рут 1:14-18
14. А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18. И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

Второзаконие 6
1. А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

2. за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

3. Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

4. Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

5. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

6. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

7. и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

8. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

9. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

10. А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

11. и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

12. внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

13. От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

14. Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

15. (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

16. Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

17. Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

18. И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

19. като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

20. Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

21. Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

22. и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

23. а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

24. Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както прави и днес.

25. И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

Рут 1:8-22
8. Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9. Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10. И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11. Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12. Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13. вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14. А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18. И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19. И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.}* наричайте ме Мара {Т.е., Горест.}† защото Всесилният ме твърде огорчи.

21. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22. Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Рут 1:15
15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

Рут 1:20-21
20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.}* наричайте ме Мара {Т.е., Горест.}† защото Всесилният ме твърде огорчи.

21. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

Мир, който печели

Вторник - 14 март
1 Коринтяни 7:12-15
12. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

1 Петрово 3:1-2
1. Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,

2. като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.

1 Коринтяни 7:15
15. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

Ефесяни 5:21
21. като се подчинявате един на друг в страх от Христа.

Целта на семейния живот е споделянето

Сряда - 15 март
3 Йоаново 1:11
11. Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.

1 Коринтяни 4:16
16. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Ефесяни 5:1
1. И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

1 Солунци 1:6
6. И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;

Евреи 6:12
12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

Евреи 13:7
7. Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

Еремия 17:9
9. Сърцето е измамливо повече от всичко,
И е страшно болно; кой може да го познае?

Йоан 2:25
25. и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

Римляни 3:23
23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

Центрове за заразяващо приятелство

Четвъртък - 16 март
Исая 58:6-7
6. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -
Да развързваш несправедливите окови,
Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?

7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го обличаш,
И да се не криеш от своите еднокръвни?

Исая 58:10-12
10. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,
И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне;

11. Господ ще те води всякога,
Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места;
Ще възстановиш основите на много поколения;
И ще те нарекат Поправител на развалините,
Възобновител на места {Еврейски: Пътища.}* за население.

Римляни 12:13
13. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

1 Петрово 4:9
9. Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.

Битие 18:1-8
1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2. Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3. Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4. Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6. Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

Битие 24:15-20
15. Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

20. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

Битие 24:31-33
31. И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32. И тъй, човекът влезе в къщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33. И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

Лука 19:1-9
1. След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.

2. И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3. искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4. И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5. Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6. И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8. А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9. И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Матей 25:34-40
34. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

35. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36. гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38. И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39. И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

Разширено изучаване

Петък - 17 март

Разказ

Псалми 46
1. (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}*.
Бог е нам прибежище и сила,
Винаги изпитана помощ в напасти,

2. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,
И планините се преместили всред моретата,

3. Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им. (Села).

4. Има една река, чиито води веселят Божия град,
Светото място, гдето обитава Всевишният.

5. Бог е всред него; той няма да се поклати;
Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6. Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

7. Господ на Силите е с нас;
Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

8. Дойдете та вижте делата на Господа,
Какви опустошения е направил на земята.

9. Прави да престанат войните до края на земята;
Строшава лък и сломява копие;
Изгаря с огън колесници.

10. Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
Ще се възвиша между народите,
Ще се възвиша на земята.

11. Господ на Силите е с нас;
Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

Печат на страницата