Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 1 - 7 март 2008 г.

Ученичество под натиск

Събота - 1 март
Еремия 12:5
5. Ако тичаш с пешаците, и те те изморят,
Тогава как ще се надваряш с конете?
И макар, че в мирна страна си в безопасност,
Но какво би направил в прииждането на Иордан?

3 Царе 18
1. А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2. Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3. А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4. защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5. И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6. И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8. А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9. А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10. Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12. А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15. Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16. И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17. А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18. А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20. И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22. Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25. И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30. Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31. защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33. И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34. И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35. И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38. Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40. И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41. Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43. и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

Матей 26:56
56. Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Лука 9:51-56
51. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54. Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55. А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56. И отидоха в друго село.

Йоан 6:1-15
1. След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}*.

2. И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3. И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4. А наближаваше юдейският празник пасхата.

5. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6. (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7. Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9. Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10. Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Йоан 12:1-6
1. А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2. Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6. А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.}* вземаше от това, което пускаха в нея.

Йоан 18:1-11
1. Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9. (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10. А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

Йоан 21:15-19
15. А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16. Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

17. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18. Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19. А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

Жажда за власт

Неделя - 2 март
Матей 16:25
25. Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.}‡ си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Йоан 6:1-15
1. След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}*.

2. И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3. И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4. А наближаваше юдейският празник пасхата.

5. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6. (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7. Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9. Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10. Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Йоан 6:14-15
14. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Жажда за пари

Понеделник - 3 март
Йоан 12:1-6
1. А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2. Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4. Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6. А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.}* вземаше от това, което пускаха в нея.

Матей 13:46
46. и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Филипяни 3:8
8. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,

1 Тимотей 6:10
10. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,

Синовете на гърма

Вторник - 4 март
Марко 3:17
17. и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

Лука 9:51-56
51. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54. Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55. А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56. И отидоха в друго село.

Битие 6
1. Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

2. Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

3. И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

4. В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

5. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

6. разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

7. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

8. А Ной придоби Господното благоволение.

9. Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

10. И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

11. И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.

12. И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

13. И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

14. Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

15. Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

16. Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

17. И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.

18. Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

19. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

20. От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

21. А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.

22. И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

Битие 7
1. Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

2. Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

3. също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

4. Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

5. И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

6. А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

7. И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

8. От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,

9. влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

10. И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

12. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

13. В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

14. те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

15. Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

16. И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

17. Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

18. Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

19. Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

20. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

21. И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

22. От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

23. Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

24. А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

Матей 8:12
12. а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Матей 13:42
42. и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Марко 6:11
11. И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

3 Царе 18
1. А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2. Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3. А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4. защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5. И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6. И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8. А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9. А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10. Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12. А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15. Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16. И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17. А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18. А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20. И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22. Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25. И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30. Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31. защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33. И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34. И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35. И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38. Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40. И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41. Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43. и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

Покаянието на Петър

Сряда - 5 март
Лука 22:33-34
33. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

Матей 26:69-75
69. А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70. А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71. И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72. И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73. След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74. Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75. И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

Йоан 18:1-11
1. Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9. (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10. А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

Матей 26:69-75
69. А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70. А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71. И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72. И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73. След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74. Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75. И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

Йоан 21:15-19
15. А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16. Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

17. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18. Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19. А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

Йоан 21:18-19
18. Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19. А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

Всички бягат

Четвъртък - 6 март
Матей 26:56
56. Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Разширено изучаване

Петък - 7 март

Разказ

Евреи 2:15
15. и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

Печат на страницата