Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 27 февруари - 5 март 2021 г.

Да извърши немислимото

Събота - 27 февруари
Филипяни 2:7
7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

Изпитателната истина на Исая (Исая 50:4-10)

Неделя - 28 февруари
Исая 50:4-10
4. Господ Иеова ми даде език на учените,
За да зная как да помогна с дума на уморения;
Всяка заран Той събужда,
Събужда ухото ми,
За да слушам като учащите се.

5. Господ Иеова ми отвори ухото;
И аз не се разбунтувах,
Нито се обърнах назад.

6. Гърба си дадох на биене,
И бузите си на скубачите на косми;
Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

7. Понеже Господ Иеова ще ми помогне.
Затова не се смущавам,
Затова съм втвърдил лицето си като кремък,
И зная, че не ще бъда посрамен.

8. Близо е Оня, Който ме оправдава;
Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно.
Кой ми е противник? нека се приближи при мене.

9. Ето, Господ Иеова ще ми помогне;
Кой ще ме осъди?
Ето, те всички ще овехтеят като дреха;
Молец ще ги изяде.

10. Кой измежду вас се бои от Господа
И слуша гласа на Неговия служител,
Но ходи в тъмнина и няма светлина?
Такъв нека уповава на името Господно,
И нека се обляга на своя Бог.

Исая 49:7
7. Така казва Господ.
Изкупителят на Израиля, и Светият негов,
На онзи, когото човек презира,
На онзи, от когото се гнуси народът,
На слуга на владетелите:
Царе ще видят и ще станат, -
Князе, и ще се поклонят,
Заради Господа, Който е верен,
Заради Светият Израилев, Който те избра.

2 Царе 10:1-12
1. След това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2. Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,

3. първенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат та да го съсипе?

4. Затова Анун хвана Давидовите слуги та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5. А когато известиха това на Давида, той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете.

6. А като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже.

7. И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

8. И амонците излязоха та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.

9. А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

10. а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците.

11. И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.

12. Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

2 Царе 10:4
4. Затова Анун хвана Давидовите слуги та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

Исая 9:6-7
6. Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ,
Отец на вечността, Княз на мира.

7. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават
На Давидовия престол и на неговото царство,
За да го утвърди и поддържа,
Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Исая 11:1-16
1. И ще израсне пръчка из Иесевия пън,
И отрасъл из корените му ще носи плод;

2. И духът Господен ще почива на него,
Дух на мъдрост и разум,
Дух на съвет и на сила,
Дух на знание и на страх от Господа;

3. И той ще се наслаждава в страха от Господа;
Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си,
Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

4. Но с правда ще съди сиромасите,
И с правота ще решава за смирените на страната;
Ще порази страната с жезъла на устата си,
И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

5. Правдата ще бъде пояс на кръста му,
И верността пояс на хълбоците му.

6. Вълкът ще живее с агнето,
Рисът ще си почива с ярето,
Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно;
И малко дете ще ги води.

7. Кравата и мечката ще пасат заедно;
Малките им ще си почиват задружно;
И лъвът ще яде слама както вола.

8. Сучещо дете ще играе над дупката на аспида;
И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

9. Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина;
Защото земята ще се изпълни със знание за Господа
Както водите покриват дъното на морето.

10. И в оня ден, към Иесевия корен, -
Който ще стои като знаме на племената, -
Към него ще прибягват племената;
И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

11. И в оня ден Господ пак втори път
Ще възвърне {Или: Изкупи.}* с ръката Си останалите от людете Си,
Които ще останат от Асирия, от Египет,
От Патрос, от Етиопия, от Елам,
От Сенаар, от Емат и от морските острови.

12. И ще издигне знаме за народите,
И ще събере изгонените на Израиля,
И ще събере в едно разпръснатите на Юда,
От четирите ъгъла на земята.

13. И Ефремовата завист ще се махне,
И притеснителите в Юда ще се отсекат!
Ефрем няма да завижда на Юда,
И Юда няма да притеснява Ефрема;

14. Но ще налетят на рамената на филистимците към запад;
Заедно ще оберат и жителите на изток;
Ще прострат ръката си върху Едома и Моава;
И амонците ще им се покорят,

15. И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море;
И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата {Еврейски: Реката.}†,
И ще го раздели на седем потока,
Та ще направи да го минават с обуща.

16. И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му,
Които ще оцелеят,
Както имаше за Израиля
В деня, когато възлезе от Египетската земя.

Лука 23:35
35. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

Матей 27:42
42. Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

Исая 50:4-10
4. Господ Иеова ми даде език на учените,
За да зная как да помогна с дума на уморения;
Всяка заран Той събужда,
Събужда ухото ми,
За да слушам като учащите се.

5. Господ Иеова ми отвори ухото;
И аз не се разбунтувах,
Нито се обърнах назад.

6. Гърба си дадох на биене,
И бузите си на скубачите на косми;
Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

7. Понеже Господ Иеова ще ми помогне.
Затова не се смущавам,
Затова съм втвърдил лицето си като кремък,
И зная, че не ще бъда посрамен.

8. Близо е Оня, Който ме оправдава;
Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно.
Кой ми е противник? нека се приближи при мене.

9. Ето, Господ Иеова ще ми помогне;
Кой ще ме осъди?
Ето, те всички ще овехтеят като дреха;
Молец ще ги изяде.

10. Кой измежду вас се бои от Господа
И слуша гласа на Неговия служител,
Но ходи в тъмнина и няма светлина?
Такъв нека уповава на името Господно,
И нека се обляга на своя Бог.

Поемата за Страдащия Слуга (Исая 52:13-53:12)

Понеделник - 1 март
Исая 7:14
14. Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.

Исая 9:6-7
6. Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ,
Отец на вечността, Княз на мира.

7. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават
На Давидовия престол и на неговото царство,
За да го утвърди и поддържа,
Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Исая 11:1-16
1. И ще израсне пръчка из Иесевия пън,
И отрасъл из корените му ще носи плод;

2. И духът Господен ще почива на него,
Дух на мъдрост и разум,
Дух на съвет и на сила,
Дух на знание и на страх от Господа;

3. И той ще се наслаждава в страха от Господа;
Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си,
Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

4. Но с правда ще съди сиромасите,
И с правота ще решава за смирените на страната;
Ще порази страната с жезъла на устата си,
И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

5. Правдата ще бъде пояс на кръста му,
И верността пояс на хълбоците му.

6. Вълкът ще живее с агнето,
Рисът ще си почива с ярето,
Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно;
И малко дете ще ги води.

7. Кравата и мечката ще пасат заедно;
Малките им ще си почиват задружно;
И лъвът ще яде слама както вола.

8. Сучещо дете ще играе над дупката на аспида;
И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

9. Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина;
Защото земята ще се изпълни със знание за Господа
Както водите покриват дъното на морето.

10. И в оня ден, към Иесевия корен, -
Който ще стои като знаме на племената, -
Към него ще прибягват племената;
И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

11. И в оня ден Господ пак втори път
Ще възвърне {Или: Изкупи.}* с ръката Си останалите от людете Си,
Които ще останат от Асирия, от Египет,
От Патрос, от Етиопия, от Елам,
От Сенаар, от Емат и от морските острови.

12. И ще издигне знаме за народите,
И ще събере изгонените на Израиля,
И ще събере в едно разпръснатите на Юда,
От четирите ъгъла на земята.

13. И Ефремовата завист ще се махне,
И притеснителите в Юда ще се отсекат!
Ефрем няма да завижда на Юда,
И Юда няма да притеснява Ефрема;

14. Но ще налетят на рамената на филистимците към запад;
Заедно ще оберат и жителите на изток;
Ще прострат ръката си върху Едома и Моава;
И амонците ще им се покорят,

15. И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море;
И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата {Еврейски: Реката.}†,
И ще го раздели на седем потока,
Та ще направи да го минават с обуща.

16. И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му,
Които ще оцелеят,
Както имаше за Израиля
В деня, когато възлезе от Египетската земя.

Исая 42:1-7
1. Ето Моят служител, когото подкрепявам,
Моят избраник, в когото благоволи душата Ми;
Турих Духа Си на него;
Той ще постави правосъдие за народите.

2. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си,
Нито ще го направи да се чуе навън.

3. Смазана тръстика няма да пречупи,
И замъждял фитил няма да угаси;
Ще постави правосъдие според истината.

4. Няма да ослабне нито да се съкруши
Догдето установи правосъдие на земята;
И островите ще очакват неговата поука.

5. Така казва Бог,
Господ, Който е направил небето и го е разпрострял,
Който е разстлал земята с произведенията й,
Който дава дишане на людете, които са на нея,
И дух на тия, които ходят по нея:

6. Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,

7. За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш запрените от затвор,
И седящите в мрак из тъмницата.

Исая 49:1-12
1. Слушайте ме, острови,
И внимавайте, далечни племена:
Господ ме призова още от рождението,
Още от утробата на майка ми спомена името ми!

2. Направи устата ми като остър нож,
Покри ме под сянката на ръката Си;
И направи ме като лъскава стрела,
И ме скри в тула Си;

3. И рече ми: Ти си Мой служител,
Ти си Израил, в когото ще се прославя.

4. Но аз си рекох: Напразно съм се трудил,
За нищо и напусто съм изнурявал силата си;
Все пак, обаче, правото ми е у Господа,
И наградата ми е у моя Бог.

5. Сега, прочее, говори Господ,
Който ме създаде още от утробата за Свой служител,
За да доведа пак Якова при Него,
И за да се събере Израил при Него, -
(Защото съм почтен в очите на Господа,
И моят Бог ми стана сила,)

6. Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител,
За да възстановиш племената на Якова;
И за да възвърнеш опазените на Израиля;
Ще те дам още за светлина на народите,
За да бъдеш Мое спасение до земния край.

7. Така казва Господ.
Изкупителят на Израиля, и Светият негов,
На онзи, когото човек презира,
На онзи, от когото се гнуси народът,
На слуга на владетелите:
Царе ще видят и ще станат, -
Князе, и ще се поклонят,
Заради Господа, Който е верен,
Заради Светият Израилев, Който те избра.

8. Така казва Господ:
В благоприятно време те послушах,
И в спасителен ден ти помогнах;
Ще те опазя, и ще те дам за завет на людете
За да възстановиш земята,
За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

9. Като кажеш на вързаните: Излезте, -
На ония, които са в тъмнината: Явете се.
Те ще пасат край пътищата,
И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

10. Няма да огладнеят нито да ожаднеят;
Не ще ги удари нито жега, нито слънце;
Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води,
И при водни извори ще ги заведе.

11. И ще обърна всичките Си планини на пътища,
И друмовете Ми ще се издигнат.

12. Ето, тия ще дойдат от далеч,
И, ето, ония от север и от запад,
А пък ония от Синимската земя.

Исая 50:6-10
6. Гърба си дадох на биене,
И бузите си на скубачите на косми;
Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

7. Понеже Господ Иеова ще ми помогне.
Затова не се смущавам,
Затова съм втвърдил лицето си като кремък,
И зная, че не ще бъда посрамен.

8. Близо е Оня, Който ме оправдава;
Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно.
Кой ми е противник? нека се приближи при мене.

9. Ето, Господ Иеова ще ми помогне;
Кой ще ме осъди?
Ето, те всички ще овехтеят като дреха;
Молец ще ги изяде.

10. Кой измежду вас се бои от Господа
И слуша гласа на Неговия служител,
Но ходи в тъмнина и няма светлина?
Такъв нека уповава на името Господно,
И нека се обляга на своя Бог.

Исая 52
1. Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе;
Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде;
Защото от сега нататък няма да влезе в тебе
Необрязан и нечист.

2. Отърси от себе си пръстта;
Стани, седни Ерусалиме!
Освободи се от връзките по шията ти,
Пленена дъщерьо сионова!

3. Защото така казва Господ:
Продадохте се за нищо;
И ще бъдете изкупени без пари.

4. Защото така казва Господ Иеова:
Людете Ми слязоха изпърво в Египет, за да поживеят там;
После и асирийците ги угнетяваха без причина.

5. Сега, прочее, що да правя тук, казва Господ.
Тъй като людете Ми се взеха за нищо?
Владеещите над тях вият, казва Господ,
И името Ми непрестанно се хули всеки ден.

6. Затова людете Ми ще познаят Моето име;
Затова ще познаят в оня ден,
Че Аз съм, Който говоря, ето, Аз.

7. Колко са прекрасни върху планините
Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир!
Който благовествува добро, който проповядва спасение!
Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!

8. Ето гласът на стражите ти! издигат гласа си,
Всички възклицават;
Защото ще видят ясно с очите си
Как Господ се връща в Сион.

9. Възкликнете, запейте заедно,
Запустели ерусалимски места;
Защото Господ утеши людете Си,
Изкупи Ерусалим.

10. Господ запретна светата Си мишца
Пред всичките народи;
И всичките земни краища ще видят
Спасението от нашия Бог.

11. Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там.
Не се допирай до нечисто;
Излезте изсред него;
Очистете се вие, които носите съдовете Господни;

12. Защото няма да излезете набързо,
Нито ще пътувате бежешком,
Защото Господ ще върви пред вас,
И Израилевият Бог ще ви бъде задна стража.

13. Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

14. Както мнозина се чудеха на тебе,
(Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек,
И образът му от образа на кой да е от човешките синове),

15. Така той ще удиви много народи;
Царете ще затворят устата си пред него,
Защото ще видят онова, за което не им се е говорило,
И ще разберат това, което не са чули.

Исая 53
1. Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?

2. Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.

6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.

10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.

Исая 53:2-3
2. Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Исая 53:4-6
4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.

6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Исая 53:7-9
7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.

Исая 53:10-12
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.

Исая 52:13
13. Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

Филипяни 2:5-11
5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

6. Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

9. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

10. така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

11. и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Исая 49:7
7. Така казва Господ.
Изкупителят на Израиля, и Светият негов,
На онзи, когото човек презира,
На онзи, от когото се гнуси народът,
На слуга на владетелите:
Царе ще видят и ще станат, -
Князе, и ще се поклонят,
Заради Господа, Който е верен,
Заради Светият Израилев, Който те избра.

Исая 52:13-15
13. Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

14. Както мнозина се чудеха на тебе,
(Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек,
И образът му от образа на кой да е от човешките синове),

15. Така той ще удиви много народи;
Царете ще затворят устата си пред него,
Защото ще видят онова, за което не им се е говорило,
И ще разберат това, което не са чули.

Исая 53:1-12
1. Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?

2. Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.

6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.

10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.

Кой е повярвал? (Исая 52:13-53:12)

Вторник - 2 март
Исая 52:13
13. Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

Йов 2:12
12. И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

Исая 53:1
1. Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?

Йоан 12:37-41
37. Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38. за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: -
"Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?
И мишцата Господня на кого се е открила"?

39. Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40. "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им,
Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат,
За да се обърнат и да ги изцеля".

41. Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

Исая 52:10
10. Господ запретна светата Си мишца
Пред всичките народи;
И всичките земни краища ще видят
Спасението от нашия Бог.

Исая 53:6
6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Недостижимите сме ние! (Исая 53:3-9)

Сряда - 3 март
Исая 53:2-3
2. Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

2 Царе 15:30
30. А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

Исая 53:6
6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Исая 53:4
4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

Йоан 9:2
2. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

Второзаконие 21:23
23. да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

Числа 25:4
4. Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

Исая 53:10
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

Галатяни 3:13
13. Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.}* за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

2 Коринтяни 5:21
21. Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях}* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда}† пред Бога.

Преобразяващ принос за възстановяване (Исая 53:10-12)

Четвъртък - 4 март
Исая 53:10
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

Левит 5:14-19
14. Господ още говори на Моисея, казвайки:

15. Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

16. и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

17. И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

18. Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

19. Това е принос за престъпление; защото човекът без съмнение е виновен пред Господа.

Левит 6:1-7
1. Господ още говори на Моисея, казвайки:

2. Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

3. или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо съгреши той между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

4. тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

5. или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

6. При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за престъпление;

7. и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

Левит 7:1-7
1. Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

2. На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

3. От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4. двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

5. и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

6. Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

7. Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

Левит 6:2-3
2. Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

3. или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо съгреши той между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

Исая 10:1-2
1. Горко на тия, които постановяват неправедни постановления,
И на писачите, които пишат извратеност,

2. За да лишат сиромасите от правосъдието,
И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми,
Така щото вдовиците да им станат корист,
И те да съблекат сирачетата!

Исая 58
1. Извикай силно, не се щади;
Издигни гласа си като тръба
Та изяви на людете Ми беззаконието им,
И на Якововия дом греховете им.

2. При все това те Ме търсят всеки ден
И желаят да учат пътищата Ми;
Като народ, който е извършил правда;
И не е оставил постановлението на своя Бог,
Те искат от Мене праведни постановления,
И желаят да се приближат при Бога.

3. Защо постихме, казват, а Ти не виждаш?
Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?
Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия,
И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.

4. Ето, вие постите за да се препирате и карате,
И за да биете нечестиво с пестници;
Днес не постите така
Щото да се чуе горе гласът ви.

5. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, -
Ден, в който трябваше човек да смирява душата си?
Значи ли да навежда човек главата си като тръстика,
И да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

6. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, -
Да развързваш несправедливите окови,
Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените,
И да счупваш всеки хомот?

7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го обличаш,
И да се не криеш от своите еднокръвни?

8. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,
И славата Господна ще ти бъде задна стража.

9. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме!
Ако махнеш насред себе си хомота.
Соченето с пръст и нечестивите думи,

10. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,
И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне;

11. Господ ще те води всякога,
Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места;
Ще възстановиш основите на много поколения;
И ще те нарекат Поправител на развалините,
Възобновител на места {Еврейски: Пътища.}* за население.

13. Ако отдръпнеш ногата си в събота,
За да не вършиш своята воля в светия Ми ден,
И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема,
И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища,
И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

14. Тогава ще се наслаждаваш в Господа;
И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята,
И ще те храня в наследството на баща ти Якова;
Защото устата Господни изговориха това.

Левит 6:4-7
4. тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

5. или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

6. При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за престъпление;

7. и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

Матей 5:23-24
23. И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24. остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

Левит 5:16
16. и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

Исая 40:2
2. Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него,
Че времето на воюването му се изпълни,
Че беззаконието му се прости;
Защото взе от ръката Господна
Двойно наказание за всичките си грехове.

Исая 53:7
7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

Исая 53:6
6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Исая 53:8
8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

Данаил 9:26
26. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.

Исая 53:10-12
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.

Псалми 32:1-2
1. (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение.
Блажен оня, чието престъпление е простено,
Чийто грях е покрит.

2. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие,
И в чийто дух няма измама.

Римляни 5:8
8. Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

Галатяни 2:16
16. като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

Филипяни 3:9
9. и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

Евреи 2:9
9. Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

1 Петрово 2:24
24. Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

Разширено изучаване

Петък - 5 март
Исая 53:7-9
7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.

Матей 26:57-75
57. А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58. А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59. А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60. обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61. Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

62. Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63. Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64. Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66. А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

67. Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68. Познай ни, Христе, кой Те удари.

69. А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70. А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71. И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72. И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73. След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74. Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75. И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

Матей 27:1-60
1. А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

2. И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

3. Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

4. Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

6. А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

8. Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.

9. Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните,

10. и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

11. А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

12. И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13. Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

14. Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

15. А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16. А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

17. И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

18. (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

19. При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

20. А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

21. Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

22. Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

23. А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

24. И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

25. И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

26. Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27. Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

29. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30. И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

32. А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33. И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

34. дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

35. И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

36. И седяха да Го пазят там.

37. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

38. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

39. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

40. Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

41. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

42. Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

43. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

44. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

45. А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

46. А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47. Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

48. И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

49. А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50. А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52. гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

53. (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

54. А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

55. Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

56. между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

57. И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58. Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59. Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60. и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

Марко 14:53-72
53. И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54. А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55. И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57. Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58. Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59. Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60. Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61. А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62. А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64. Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

65. И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66. И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67. и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68. А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69. Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70. А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71. А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72. И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

Марко 15:1-46
1. И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2. И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3. И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4. А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5. Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6. А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

7. А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8. И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи каквото имаше обичай да прави.

9. А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10. (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11. Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

12. Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

13. А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14. А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16. И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17. И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

18. И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

19. И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20. И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21. И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22. И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

23. И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24. И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25. А беше третият час, когато Го разпнаха.

26. А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

27. И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28. [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

29. И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30. спаси Себе Си и слез от кръста.

31. Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32. Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33. А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.

34. И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35. И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36. И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37. А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38. И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40. Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41. които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42. И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

43. дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44. А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45. И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46. И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

Лука 22:54-71
54. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62. И излезе вън та плака горко.

63. И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

64. и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65. И много други хули изговориха против Него.

66. И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67. Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68. и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

69. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70. И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

71. А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

Лука 23:1-53
1. Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

2. И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

3. А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4. И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

6. А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7. И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9. И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

13. Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14. Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15. Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17. [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21. А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22. А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23. Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24. И Пилат реши да изпълни искането им:

25. пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29. защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32. И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37. Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40. А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41. И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43. А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45. като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50. И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51. който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52. той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

Йоан 18:12-40
12. И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16. А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17. И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18. А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19. А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21. Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22. Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23. Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24. Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25. А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26. Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27. И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28. Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29. Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30. В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31. А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32. (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33. И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34. Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35. Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36. Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38. Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39. А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40. Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

Йоан 19:1-42
1. Тогава Пилат взе Исуса и го би.

2. И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

3. приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

4. Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5. Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

6. А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7. Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8. А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

9. И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10. Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11. Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12. Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13. А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14. Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15. А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16. Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17. И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18. гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20. Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21. А юдейските главни свещеници казаха на Пилата:
Недей писа: юдейски цар, но -
Самозваният юдейски цар.

22. Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23. А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24. затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: -
"Разделиха си дрехите Ми,
И за облеклото Ми хвърлиха жребие".
Войниците, прочее, сториха това.

25. А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27. После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

28. След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29. А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30. А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31. И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32. Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

33. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35. И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36. Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

37. и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

38. След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39. Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40. И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41. А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42. Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

Разказ

Печат на страницата