Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 26 февруари - 4 март 2011 г.

Завист

Събота - 26 февруари
Притчи 27:4
4. Яростта е жестока и гневът е като наводнение,
Но кой може да устои пред завистта?

Исая 14:14
14. Ще възляза над висотата на облаците,
Ще бъда подобен на Всевишния.

2 Коринтяни 12:20
20. Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

Притчи 14:30
30. Тихо сърце е живот на тялото,
А разяреността е гнилост на костите.

Исая 14:12-14
12. Как си паднал от небето, ти
Деннице, сине на зората!
Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13. А ти думаше в сърцето си:
Ще възляза на небесата,
Ще възвиша престола си над Божиите звезди,
И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,

14. Ще възляза над висотата на облаците,
Ще бъда подобен на Всевишния.

Яков 3:16-17
16. защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Изход 20:17
17. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

Битие 37
1. А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

1 Царе 18
1. И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

2. И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3. Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

4. Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5. И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

6. А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

7. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха:


8. А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9. И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.

10. И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11. И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12. И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

13. Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

14. И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15. Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

16. А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

17. Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

18. И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

19. Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

20. А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

21. И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

22. И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

23. И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

24. И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

25. А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

26. А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни,

27. Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28. И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29. И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

30. И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Матей 12:14
14. А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

Коренът на злото

Неделя - 27 февруари
Исая 14:12-14
12. Как си паднал от небето, ти
Деннице, сине на зората!
Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13. А ти думаше в сърцето си:
Ще възляза на небесата,
Ще възвиша престола си над Божиите звезди,
И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,

14. Ще възляза над висотата на облаците,
Ще бъда подобен на Всевишния.

Езекил 28:12-15
12. Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост.

13. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.

14. Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни.

15. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе.

2 Солунци 1:9
9. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,

Яков 3:16-17
16. защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Братята на Йосиф

Понеделник - 28 февруари
Битие 37
1. А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Изход 20:17
17. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

Битие 50:15
15. А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

Завистта на Саул към Давид (част 1)

Вторник - 1 март
1 Царе 18:1-5
1. И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

2. И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3. Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

4. Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5. И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

1 Царе 18:6-9
6. А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

7. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха:


8. А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9. И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.

1 Царе 18:12
12. И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

Деяния 5:38-39
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39. но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

Завистта на Саул към Давид (част 2)

Сряда - 2 март
1 Царе 19
1. Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.

2. Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;

3. а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

4. И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;

5. защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?

6. И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит.

7. Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; и той стоеше пред него както по-напред.

8. И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.

9. А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

10. И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и Саул удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.

11. Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

12. И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.

13. Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.

14. И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.

15. Но Саул пак прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

16. А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

17. И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?

18. Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

19. След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

20. И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

21. И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.

22. Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.

23. И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.

24. Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

1 Царе 22:17-19
17. И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.

18. Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

19. И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци порази с острието на ножа.

1 Царе 28:14
14. И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.

1 Царе 31
1. А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.

2. И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя.

3. И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.

4. Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.

5. И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.

6. Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.

7. Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

8. А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

9. И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха човеци навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете.

10. И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан.

11. А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула,

12. всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.

13. И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.

Завист към Исус

Четвъртък - 3 март
Матей 27:18
18. (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

Матей 12:14
14. А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

Матей 11:4-5
4. Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

5. Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

Матей 27:18
18. (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

Разширено изучаване

Петък - 4 март

Разказ

Печат на страницата