Урок 10 |
27 февруари - 5 март 2010 г. | |
Плодът на Духа е себеобуздание | ||
Събота - 27 февруари |
||
1 Коринтяни 9:27 27. но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. Галатяни 5:22-23 22. А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23. кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. Съдии 13 1. И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години. 2. И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше. 3. И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. 4. Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто. 5. Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците. 6. Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от где е, нито той ми яви името си. 7. Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението си, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу. 8. Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди. 9. И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея. 10. И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера. 11. Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на тая жена? И той рече: Аз. 12. И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то? 13. И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих; 14. да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази. 15. Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре. 16. Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангел Господен). 17. Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза? 18. А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно. 19. Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, ангелът постъпваше чудно; 20. защото, когато се издигаше пламъкът от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице на земята. 21. Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен. 22. И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. 23. А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време. 24. И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. 25. И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол. Съдии 14 1. И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери. 2. И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена. 3. А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна. 4. Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля. 5. Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него. 6. И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил. 7. И слезе та говори с жената; и тя беше угодна на Самсона. 8. И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед. 9. И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп. 10. И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците. 11. И като го видяха филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него. 12. И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна; 13. но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем. 14. И той им рече: - 15. Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли така? 16. И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ще я кажа? 17. Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила; и тя каза гатанката на мъжете от людете си. 18. Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - 19. И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом. 20. А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел. Съдии 15 1. И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе. 2. И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата. 3. А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло. 4. И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки. 5. И като запали главните, пусна лисиците по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините. 6. Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън. 7. А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана. 8. И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.}* тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам. 9. Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий. 10. И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас. 11. Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. 12. А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете. 13. А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата. 14. Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му. 15. И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже. 16. Тогава рече Самсон: - 17. И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, или Хълма на челюстта.}* 18. А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните? 19. Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече мястото, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}†, както се нарича и до днес. 20. И той съди Израиля във времето на филистимското господаруване двадесет години. Съдии 16 1. След това, Самсон отиде в Газа, гдето видя една блудница, и влезе при нея. 2. И каза се на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта; и таеха се цяла нощ, като казваха: Преди да съмне утре ще го убием. 3. А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, тури ги на рамената си, и изнесе ги на върха на хълма, който е срещу Хеврон. 4. След това, той залюби една жена в долината Сорик на име Далила. 5. И филистимските началници, като дойдоха при нея, рекоха й: Предумай го и виж в що се състои голямата му сила, и как можем му надви та да го вържем, за да го оскърбим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. 6. Далила, прочее, каза на Самсона: Яви ми, моля, в що се състои голямата ти сила, и с какво трябва да те вържат, за да те оскърбят. 7. И рече й Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още не изсъхнали, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. 8. Тогава филистимските началници й донесоха седем пресни тетиви, още не изсъхнали; и тя го върза с тях. 9. (А в спалнята й имаше засада). И тя му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре {Еврейски: когато помирише.}‡ до огъня. И силата му не се узна. 10. После Далила каза на Самсона: Ето, ти си ме подиграл и си ме излъгал; кажи ми сега, моля, с какво трябва да те вържат. 11. А той й рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още не употребявани, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. 12. Далила, прочее, взе нови въжета та го върза с тях, и рече му: Филистимците връх тебе, Самсоне! (А засадата седеше в спалнята). А той ги скъса от мишците си като нишка. 13. Тогава Далила рече на Самсона: До сега си ме подигравал и си ме лъгал; кажи ми с какво трябва да те вържат. А той й рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в тъкането. 14. И тя ги втъка и завря колчето; тогава му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си, и изтръгна колчето на стана с тъкането. 15. Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила. 16. И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкоз настояваше пред него, щото душата му се притесни до смърт, 17. той й откри всичкото си сърце като й рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм Назирей Богу още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене, та ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. 18. А като видя Далила че й откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Дойдете и тоя път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея, та донесоха и парите в ръцете си. 19. И тя го приспа на коленете си, па повика човек та обръсна седемте плитки на главата му; и тя започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него. 20. Тогава тя рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил от него. 21. И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата. 22. Но космите на главата му почнаха пак да растат след като бе обръснат. 23. И филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагона и да се развеселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни Самсона. 24. И когато го видяха людете, хвалеха бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас. 25. И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме {Еврейски: Да стане за подигравка.}*. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете на къщата. 26. Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях. 27. А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка. 28. Тогава Самсон извика към Господа, казвайки: Господи Иеова, помни ме, моля; и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя поне еднъж на филистимците за двете си очи. 29. И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата. 30. И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си. 31. Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и като го взеха, занесоха го та го погребаха в гроба на баща му Маноя, между Сарая и Естаол. И той съди Израиля двадесет години. 1 Коринтяни 9:24-27 24. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. 25. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27. но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. Филипяни 4:8 8. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Колосяни 3:1-10 1. И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. 2. Мислете за горното, а не за земното; 3. защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. 4. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5. Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; 6. поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; 7. в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. 8. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. 9. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, 10. и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; Евреи 12:1-2 1. Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2. като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 1 Йоаново 2:15-16 15. Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. 16. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; | ||
Парадоксът на себеобузданието (Филипяни 2:12, 13) |
Неделя - 28 февруари |
|
1 Йоаново 2:15-16 15. Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. 16. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; Филипяни 4:8 8. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. 1 Йоаново 2:15-16 15. Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. 16. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; Римляни 7:15-18 15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Римляни 8:1 1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. Римляни 7 1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? 2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. 4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. 7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай". 8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10. намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. 13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. 14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23. но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25. Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон. | ||
Йосиф и непосредствените резултати от праведността |
Понеделник - 1 март |
|
Битие 39:7-20 7. И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8. Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10. И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11. А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12. тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. 13. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14. тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18. но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. 19. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. Битие 39:20 20. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. Галатяни 6:8 8. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. | ||
Самсон и плодовете на неуспеха |
Вторник - 2 март |
|
Съдии 13:24-25 24. И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. 25. И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол. | ||
Дългото тичане на апостол Павел |
Сряда - 3 март |
|
1 Коринтяни 9:24-27 24. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. 25. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27. но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. | ||
Как да израстваме в себеобузданието |
Четвъртък - 4 март |
|
Евреи 12:1 1. Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, Колосяни 3:1-10 1. И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. 2. Мислете за горното, а не за земното; 3. защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. 4. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5. Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; 6. поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; 7. в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. 8. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. 9. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, 10. и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; 1 Тимотей 6:12 12. Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели. Филипяни 3:12 12. Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 1 Солунци 5:22 22. Въздържайте се от всякакво зло. Римляни 13:14 14. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта. | ||
Разширено изучаване |
Петък - 5 март |
|
Разказ |
||