"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Домове на надеждата: Част ІI
Лесли Дейвидсън

Прекарахме чудесно с Робин и през цялото време разговаряхме по теми, които я интересуваха. Бог е толкова чуден. Той циментира нашето приятелство и привлече Робин в нашия приятелски кръг.

Робин продължи да идва на църква, да израства и да задава въпроси. Когато аз не можех, съпругът ми отговаряше. Постепенно тя стана част от семейството ни.

Поканихме я на лагерно събрание, където прекарахме десет дни, израствайки в Божията любов и заобиколени от любовта на други християни. Преди да се върнем у дома, Робин вече имаше лична връзка с Бога. Тя вярваше и приемаше Исус за свой спасител. Нямаше обаче желание да се кръщава.

Внезапно се разболя и диагнозата бе рак. Преди две години бе имала същият проблем и бе преживяла операция, химиотерапия и лъчетерапия. Бях решена този път да не мине през изпитанието сама. Всеки път, когато посещаваше лекар, аз я придружавах. Според докторите не й оставаха повече от няколко месеца живот.

Робин отслабваше все повече и изпитваше постоянно болка. Престана да се движи. Всички виждахме, че състоянието й се влошава. Не след дълго отслабна толкова много, че не можеше и да чете. Харесваше посланието на Яков и ние често й го четяхме.

Пасторът помаза Робин и духът й се издигна, макар че тялото ставаше все по-слабо. Поиска да бъде кръстена. Наложи се обаче да влезе в болница. Знаехме, че й остават броени дни живот. Въпреки слабостта си бе решена да се кръсти.

Пасторът подготви кръщение в болнична вана. Нейните приятели от църквата се събраха, за да присъстват на тази прекрасна церемония. Макар и със силни болки, Робин бе в пълно съзнание и съвсем спокойна. Лицето й грейна, когато получи свидетелството за кръщение, но всички останали заплакаха.

След три дни Робин заспа в Исус. Последните й думи бяха: “Спасена съм, простено ми е”.

Ако не бе програмата “Домове на надеждата”, която да ми даде стимул, никога не бих могла да опозная прекрасната си приятелка Робин и тя може би никога не би се срещнала със Спасителя, който искаше да бъде нейния най-добър приятел. Бог ми даде думи, с които да й помогна, а църковното семейство я прие и я подкрепи в най-трудните мигове. Нямам търпение да се срещна отново с Робин и през цялата вечност да разговаряме за нашия чуден Господ.


* Лесли Дейвидсън живее в Карионг, Ню Саут Уелс в Австралия.

Свързан урок >>

Created by ULimited®