До неотдавна животът в Монголия бе доста труден, но все пак семпъл. След това страната ни бе наводнена от нови идеи и начинания. Младите хора като сина ми Енктайван, например, откриха електронните игри. Той играеше часове наред заедно с приятели. Страхувах се от това, което новостите ще предизвикат в страната ни. Наблюдавах как любимият ми син стои до късно, за да играе електронни игри, и се безпокоях.

Случи се така, че някой даде на сина ми книга за човек на име Исус. След това приятел го покани на събрание в християнска църква. Един ден той ми каза, че е станал християнин.

Не знаех почти нищо за християнския Бог и за църквата, в която синът ми ходеше. Бях чела разни вестникарски публикации за това, че някои християни скачат от високи сгради. Естествено бе да се уплаша. Дали синът ми се е присъединил към подобна група?

Забелязах промяната, която настъпи в него. Вече не стоеше до късно с приятели. Беше станал толкова послушен и добър с мен! Християнството може би не е чак толкова лошо, помислих си аз.

После получих покана от него да отидем заедно на църква. “Ще бъда добър с теб - каза той. – Трябва да промениш много неща в живота си и Бог ще ти помогне.” Смятах, че всичко ми е наред и няма нужда да променям каквото и да било, затова няколко месеца отклонявах поканите му. Накрая се съгласих и той изпита голяма радост.

Църквата провеждаше събрания в помещение под наем, но това нямаше голямо значение. Бях развълнувана от вестта на говорителя. След богослужението той ме покани да започна да посещавам малка група за изучаване на Библията. Свършвах работа рано и затова можех да си позволя да посещавам часовете. Отидох и на здравно изложение, както и на последвалите го евангелизаторски събрания и всичко това ми хареса. Когато се молехме и изучавахме Библията заедно, осъзнах, че християнството не е просто теория. Исус е умрял за мен! След няколко месеца се кръстих в адвентната църква. Точно навреме, защото малко след това започнаха големи изпитания.

(Продължава следващата седмица)