Не бяхме никак доволни, когато зет ми Руфино стана адвентист. Обвинихме го, че е антихрист и че следва лъжепророк. Той се опита да ни говори за новата си вяра, но ние отказвахме да го слушаме. Дори съпругата му не искаше да чуе нищо за новата му религия. Бяхме доволни от нашата църква и не желаехме да я сменяме.

Дъщеря ни Лейлей обаче започна да ходи на църква с вуйчо си Руфино. Опитахме се да я разубедим, но тя остана непоклатима.

Веднъж Руфино ни каза, че църквата му започва да провежда евангелизаторски събрания. Намерихме си всякакви извинения, за да отклоним поканата му. Той обаче ни изненада с новината, че ако вземе десет души със себе си на събранието, ще получи голяма награда – специална Библия. Първо покани мен, после и съпруга ми Руди. Съпругът ми не разбра за какво точно става въпрос и помисли, че наградата е парична. Съгласи се да дойде с нас.

След това покани цялото семейство, включително и жената, която живееше с нас. Всичките десет души се съгласиха. Когато Руфино се изправи с гостите си, за да приеме голямата награда, Руди съвсем забрави за парите, които смяташе, че ще получи.

Вестта на говорителя ми хареса. Говореше за някакви зверове, които излизаха от водата и за антихриста. На най-интересното място спря с думите: “Ако желаете да научите кой е антихристът, заповядайте утре.” Всички пожелахме да научим повече и затова отново отидохме на следващото събрание. Отделните парченца информация си дойдоха на мястото и всички осъзнахме, че сме познавали отделните парчета на пъзела, но никога не сме ги поставяли така, че да се оформи пълната картина.

Когато пасторът раздаде картите и помоли присъстващите да маркират отделните квадратчета, Руди задраска всички освен едно: “Искам да бъда кръстен.” Заяви, че е роден в една църква и иска да умре в същата църква. Знаехме, че говори сериозно.

Пасторът каза нещо, което наистина ме впечатли. “Ако видиш светлината, ходи в нея.” Виждах истината и осъзнавах, че трябва да следвам светлината, за да не загубя спасението си. Но какво ли щеше да стане със съпруга ми?

В края на поредицата събрания, пасторът ни покани да се присъединим към Божията църква на остатъка. Всички освен Руди се съгласихме. Шест от нас се кръстиха заедно, а други ни последваха по-късно в Божието семейство.