Ким Сун, южнокорейски тийнейджър, който учел в Адвентния университет във Филипините, се чудел дали може да направи кариера, ходейки от врата на врата, след като един мъж, когото бил поканил на евангелизация, се кръстил. Ким не бил адвентист и това било първото му подобно преживяване.

„Какво правим ние? – попитал той пастора, който придружавал студентите. – Това служба на обществото ли е?“

Пасторът се усмихнал. „Не – казал той. – Това се нарича мисия.“

„Има ли такава професия?“ – попитал Сун.

„Да – казал пасторът. – Нарича се мисионер.“

„Мога ли и аз да стана такъв?“

„Да. Доходите не са големи, но можеш.“

„Какво да направя?“

„Трябва да смениш специалността си от медицинска сестра на теология.“

„А, ще трябва да питам мама.“

Сун учел във Филипините, защото родителите му искали да постигне нещо в живота си. По-рано той живеел единствено за себе си.

Когато Сун поговорил с майка си, я попитал дали може да промени специалността си.

Майката била объркана. „Какво е теология?“ – попитала тя.

„Теология е да служиш на църквата“ – казал той и добавил, че заплатата сигурно е ниска.

Майката отвърнала, че може да учи теология, стига да завърши обучението си за медицинска сестра.

„Но това обучение не ми носи удовлетворение“ – казал Сун.

Тогава на майката ѝ хрумнало нещо. Целта ѝ не била той да бъда богат, а да стане добър човек. „Ако започнеш да учиш теология, ще ти разрешават ли да пиеш и да пушиш?“ – попитала тя.

Когато той отговорил, че това е недопустимо, тя възкликнала: „Тогава сменяй специалността!“.

Сун много харесал теологията. Научил библейската основа за седмия ден, събота. Прочел пророчествата от „Даниил“ и „Откровение“. Кръстил се.

Когато се връщал вкъщи за ваканциите, се опитвал да убеди родителите си да приемат новите му вярвания. „Мамо и тате, седнете и нека да поговорим – казвал той. – Неделята не е седмият ден. Съботата е почивният ден. Знаете ли тълкуванието на Даниил за съня на Навуходоносор?“

Не можел да разбере защо родителите му не възприемат. Изумен бил, когато майка му го помолила да спре с думите: „Ти си имай твоя Бог, а аз ще си имам моя“.

„Но те са един и същ Бог! – възкликнал той. – Трябва да следваме Божието Слово.“