Франк Мукубе свършил парите, след като се преместил на ново място в Намибия и обзавел квартирата си с много неща, които купил на кредит: легло, диван, печка за готвене, радио, телевизор, килимче и дори тенджери.

Това не бил неговият първоначален план. Франк си намерил нова работа като лектор-счетоводител и внимателно пресметнал месечния си бюджет. Отначало нямал проблем с даването на десятък и дарения и с плащането на заемите. Но след това се промъкнали неочаквани разходи. Нямало достатъчно пари за всичко и той престанал да дава десятък и дарения. Чувствал се ужасно. Помолил се: „Какво трябва да направя?“. Щели да бъдат необходими две години за изплащане на дълговете му. Но Малахия 3:8-9 гласи: „Ще краде ли човек от Бога? Вие обаче Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете“.

Изминали две години. Франк чувствал тежък товар до деня, когато изплатил заемите. Но вместо радостен, се почувствал още по-нещастен. Решил да върне всичко, купено на кредит. Първият човек, който научил за плана му, бил неговият началник в държавната институция, където преподавал. Франк помолил за разрешение да излезе за няколко часа. „Трябва да върна мебелите си в магазина“ – казал той.

„Ама ти не ги ли изплати?“ – попитал шефът му.

„Напълно ги изплатих, но искам да ги върна“ – казал Франк.

„Защо?“.

„Те стоят между мен и моя Бог, защото не Му дадох това, което Му принадлежи“.

Стаята се изпълнила с подигравателен смях. „Не можеш да направиш такова нещо – казал шефът му. – Ти луд ли си?“. Но пуснал Франк да излезе.

Франк се върнал в квартирата и обявил своето решение на брат си, който се бил нанесъл при него. Брат му също го помислил за луд.

„Не е добре да спим на неща, които са прокълнати – отговорил Франк. – Използвах Божиите пари, за да платя за тези неща“.

След това Франк отишъл в магазина и говорил с управителя, който прегледал покупките на компютъра и видял, че всичко е изплатено.

„Вие луд ли сте?“ – попитал той.

Франк го уверил, че е добре.

„Но ние не можем да ви ги откупим обратно“ – казал управителят. Франк не искал това.

Управителят разпечатал един документ. „Подпишете тук – казал той. – Документът гласи, че сте изплатили всичко, но го връщате без право на компенсация“.