Мария погледнала притеснено към Дейвид, когато мъжът се приближил към тях в дома си в голям град в Южна Азия. Мобилният телефон на мъжа записвал, докато чакал да отговорят на въпроса на съпругата му за техните религиозни вярвания.

„Както вече казах, ние сме адвентисти от седмия ден“ – обяснил Дейвид.

„Означава ли това, че сте християни“ – попитал мъжът.

Дейвид се помолил в мислите си. Знаел, че много хора от тази страна не били склонни да приемат християнството, защото ги притеснявал фактът, че много християни пиели алкохол и ядели нечисти храни, които религията в тази страна забранявала.

„Позволете ми да обясня – казал Дейвид. – Вярваме в това, което казва Тората, включително в пасажи като Второзаконие 6:4: „Йехова, нашият Бог, е един Господ“. Вярваме, че има един Бог. Това ни казва този стих“.

„Интересно“ – заявил мъжът.

„Вярваме също в заповедта от Тората, която казва, че трябва да се покланяме на Господа в Неговата събота, която започва от залеза в петък и продължава до залеза в събота“ – добавил Дейвид.

След това споменал, че в Исая 66:17 Господ забранява свинското.

Мъжът продължил да записва разговора, но намръщеното му изражение се стопило в усмивка.

Дейвид продължил: „Вярваме, че телата ни са храм на Бога и са ни подарени. Докато сме на земята, трябва да се грижим за тях“.

Усмивката на мъжа станала широка.

„Вярваме, че не бива да увреждаме телата си с алкохол и тютюнопушене“.

Мъжът казал: „Вярвам, че срещата ни е организирана от Бога“. Изправил се и излязъл. Върнал се, като носел храна, която сложил на масата и настоял гостите да я опитат. „Това не е случайна среща – повтарял той. – Беше организирана от Небето“.

След това изрекъл молитва на благодарност за неочакваната среща и за благословение на храната. После довел големия си син от една задна стая и казал: „Искам да се запознаеш с тези хора“. Обръщайки се към Дейвид и Мария, той заявил: „Искам да прекарате време със семейството ми“. Извинил се, че той и семейството му не могат да ядат, защото спазват постите.

Докато гостите се хранели, той ги затрупал с въпроси за „Великата борба“. Явно отговорите му харесвали. След това казал: „Щастливи сме, че дойдохте днес, и знаем, че сте изпратени тук. Това не беше случайност. Ще бъдем толерантни към вас и ви пожелаваме мир“.

Когато гостите се канели да си тръгват, той ги благословил с думите: „Дано имате мир и благословения особено когато минавате през нашите квартали“.