Зондо не можела да повярва на очите си. Било тъмна нощ в Зимбабве, но виждала скъпоценния си товар от суичъри пръснат по шосето и неясните фигури на хора, които бързо ги вземали и отнасяли.

Очите ѝ се насълзили. Била взела пари назаем, за да купи суичърите от Южна Африка, а сега нямало да може да си върне заема. Нищо не ѝ останало. Как щяла да нахрани децата си?

Помолила се: „Господи, знаеш как се трепя да успея в бизнеса си, а сега и това. От всички чанти само моята се оказа отворена“.

Зондо била натъпкала 60 суичъра в огромна чанта и я била натоварила на покрива на един малък автобус за пътуването от границата на Зимбабве с Южна Африка до родния ѝ град Булауайо. Но по средата на пътя една пътничка слязла и докато си търсела чантата, шофьорът бил отворил и затворил няколко чанти от покрива. Така се случило, че чантата на Зондо останала отворена.

Малкият автобус отново тръгнал и след известно разстояние спрял, защото една кола му премигвала с фарове. Шофьорът казал, че автобусът ръси суичъри, откакто е слязла пътничката.

За свой ужас Зондо установила, че са ѝ останали само 10 суичъра.

Шофьорът на автобуса знаел, че е отговорен за това, но само разперил безпомощно ръце: „Съжалявам – казал той на Зонда. – Просто нямам с какво да ти платя“.

След като се помолила, Зонда избърсала сълзите си. Винаги била вярна в десятъците и давала дарения от спечеленото от всичко, което внасяла от Южна Африка: била сигурна, че Бог ще се погрижи за нея.

В Булауайо приятели чули за положението на Зонда и дошли да се помолят с нея. Един ѝ предложил заем, за да се върне в Южна Африка и да купи още сиучъри.

Зонда приела парите като отговор на молитвата си и се върнала в Южна Африка. С новите суичъри успяла да достави всички първоначални поръчки. Отнело ѝ общо четири пътувания до Южна Африка, за да върне двата заема. Но през това време винаги имала достатъчно пари за храна и за разходите на семейството си. Продължавала да дава десятък и дарения.

Зонда не разбира как действа Бог, но няма никакво съмнение, че Той винаги осигурява необходимото.

„Дори когато изгубих всичко, семейството ми и аз никога не останахме гладни. Винаги имахме храна на трапезата – казва тя. – Ако сте верни и давате на Господа десятък и дарения, Той винаги ще се погрижи за вас.“