Судхакар веднага забелязал дървото, когато пристигнал в университета Банкок Нои, за да работи като пионер на „Глобална мисия“ в Тайланд. На дървото били завързани цветни панделки. Било обградено с малки фигурки от камък и дърво. В дънера му били поставени банани, ябълки и горящи ароматни пръчици. Судхакар разбрал, че хората от този град вярвали, че в него живее дух на предците. Затова се покланяли пред него според традициите си.

Судхакар не знаел какво да прави, тъй като дървото с духа се намирало на земя, дарена от една добра жена на мисионската болница на адвентистите от седмия ден. Той попитал пастора защо хората от общността идват да се покланят на това дърво. Пасторът обяснил, че хората от града се били покланяли на това дърво много преди земята да бъде дарена на църквата.

Судхакар разбирал, че трябва да се съобразява с културата, затова си помислил: „Ако изведнъж изчезнат панделките и другите предмети, хората от града сигурно ще се ядосат“.

Но решил, че трябва да направи нещо. С много молитви към небесния Бог се сприятелил с водача на общността и с други хора от града. Канел ги на готварски курсове, на курс по английски и на богослужения в новия център за влияние, който организирал в една сграда близо до дървото с духа. И бавно започнал да освобождава дървото, като махал панделките, фигурките, бананите, ябълките и ароматните пръчици. Това му отнело около седмица.

Никой от града не му казал нищо за дървото.

И един ден Судхакар преживял неочаквана среща. Докато минавал край дървото след едно занимание в центъра за влияние, глас го повикал по име. Гласът му предложил богатство, ако Судхакар му се подчинява.

Но той не се изкушил. „Не искам нищо от теб – казал той. – Не те искам тук. Заповядвам ти в името на Исус да напуснеш това място и никога да не се връщаш“.

Три дни по-късно Судхакар забелязал, че дървото започнало да изсъхва. Всичките му листа падали на земята. Четири седмици по-късно било останало само едно сухо, мъртво дърво. Судхакар взел една брадва и го отсякъл.

Хората от града били изумени, когато се разчуло какво било станало. Много хора започнали да се стичат в центъра за влияние. Судхакар ги учел да се молят на единия истинен Бог. Седем души започнали да посещават съботните богослужения в центъра за влияние и по-късно били кръстени.