Силва Ланга, гимназист от Мозамбик, обичал футбола. Спортът бил неговият бог и той играел винаги когато можел. Бил умел играч и мечтаел за кариера в голямата лига.

След това един приятел го изненадал, когато казал направо: „Имаш много добри качества, но ти липсва Бог“. Изненадата на Силва нараснала, когато приятелят му Ходес го поканил на църква в събота. Силва никога не бил чувал за църква, която извършва богослужения в събота. Освен това събота не бил подходящ ден за него да ходи на църква. Това бил денят, в който най-често се играели футболните мачове.

Обаче Ходес бил добър приятел и Силва го придружил до църквата следващата събота, когато бил свободен. Силва отново се изненадал. Членовете на църквата го обсипали с любов и привързаност. Духовните песни докоснали сърцето му. Той започнал да изучава Библията и предал сърцето си на Исус в кръщение.

Много от роднините и приятелите на Силва не можели да разберат защо той е спрял да играе футбол в събота.

„Имаш шантава вяра“, казал един.

„Защо някой ще ходи на църква вместо на футболен мач?“, заявил друг.

Силва обяснявал вярата си колкото се може по-добре.

Родителите му се разтревожили, когато Силва пропуснал приемните изпити в събота. Те започнали да се съмняват в психичното му здраве, като го питали защо е готов да рискува бъдещето си заради съботата. Това било тежко изпитание за Силва, но той решил да приеме смелостта на Петър и на останалите апостоли и да заяви като тях: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

Ужасът на родителите му нараснал, когато от училището се обадили да попитат защо не посещава часовете в петък вечер. Няколко роднини умолявали местните адвентни водачи да кажат на Силва да учи в петък вечер. Водачите не им изнесли библейски час по темата за съботата. Вместо това предложили уверението, че Бог няма да изостави тийнейджъра и че той ще завърши гимназията.

Не след дълго Силва успял да се премести в адвентна гимназия, където вече не се сблъсквал с проблеми за съботата. Завършил гимназията.

Днес Силва е предприемач, който не съжалява, че е изоставил своя бог на футбола заради Бога на небето. Неговият живот на вярност е довел две от сестрите му и други хора до кръщение.

„Бог е благословил живота ми“, казва Силва. „Благодаря на Бога, че днес семейството ми уважава моите убеждения.“

Молете се евангелието да бъде прогласено в Мозамбик и други страни в дивизия „Южна Африка – Индийски океан“, които ще получат даренията от 13-та събота през това тримесечие.