Баатка се чувствал толкова самотен в Монголия. Често стоял на прозореца на дома си, търсейки навън истински приятел, който да бъде с него завинаги.

Срамежливото и плахо 14-годишно момче било единственият син в семейството. Баща му винаги бил на работа. Майка му имала психични проблеми и всяка година прекарвала по един месец в болницата. Баатка се чувствал толкова самотен. Обмислял да сложи край на живота си.

Тогава една негова братовчедка Дугии го поканила да отиде в Църквата на адвентистите от седмия ден в столицата на Монголия Улан Батор.

„Ела на църква“, казала тя. „Там ще се случи нещо интересно.“

Баатка отишъл, защото бил самотен. Не чул нито дума от проповедта. Микрофонът не работел поради проблеми с електричеството, а той имал увреждане на слуха, което му пречело да чува проповедника. Но харесал членовете на църквата. Те се усмихвали и го приемали. Държали се с него като с приятел. Харесало му и пеенето. Църквата го накарала да настръхне и той се върнал на следващата събота, за да почувства отново настръхването.

Членовете на църквата говорели за Бога като за техен най-добър приятел.

„Бог може да бъде твой приятел завинаги“, казал един от тях на момчето.

„Никога няма да бъдеш сам“, заявил друг.

Баатка се чудел дали Бог е реален. „Не мога да Го видя. Може ли да ми бъде приятел?“, питал се той.

След това започнал да ходи на църква всяка събота. Тя станала единственото положително място в живота му, а членовете ù се превърнали в негово семейство. Животът придобил смисъл и Баатка намерил желание за живот.

Малко по малко той започнал да вярва, че Бог е реален. Ушите му не Го чували да говори, но сърцето му чуло Божия глас. Бог станал негов най-добър Приятел завинаги, преобразявайки ума му и променяйки живота му.

Днес Баатка Оргил е на 31 години и е нов човек в Бога. Някогашното тихо и плахо момче сега е пионер на „Глобална мисия“, основаващ църкви в неразработените райони на Монголия. „Обичам да споделям как се промени животът ми“, казва той. „Искам да помагам на хора като мен. Ето защо служа като мисионер.“

Баатка, който е женен и има две деца, казва, че някога е смятал, че Бог избира за мисионери само талантливи хора, „но сега разбирам, че Той избира само правилните хора“.

„Въпреки че не вярвах в себе си, Бог повярва в мен“, казва той. „Щом Бог можеше да повярва в мен, искам и аз да вярвам в Него.“