Съпругът на Даяна се ядосвал, когато трите жени често започнали да посещават дома им, за да изучава тя религиозните им книги. Още на тяхната сватба той ѝ бил казал: „Никога не се опитвай да ме накараш да ходя на църква“. Сега бил против присъствието на трите жени и изхвърлил книгите, които ѝ били дали.

Жените поканили Даяна на вечерните си богослужения в църквата. Обаче тя работела вечер в пицарията, за да свързва двата края. Едната жена я накарала да приеме дневна работа във вестник, за да може да ходи на богослуженията.

Докато учела, Даяна разбрала, че жените вярват, че Исус е сътворено същество, а не е вечен. От литературата им осъзнала, че техният Исус не съответства на този Исус, за Когото била научила от Библията като малко момиче.

Даяна и съпругът ѝ се разделили и тя се преместила с тримата си синове в Санта Фе, Ню Мексико. Без издръжка за децата, без семейство и приятели, работела през цялото време, за да плаща сметките и да се грижи за момчетата, които били на 1, 3 и 5 години. Започнала връзка с човек, който я малтретирал, и отново се завърнали мислите за самоубийство. Един ден, след като оставила синовете си в детската градина и училището, отишла в един оръжеен магазин и си купила пистолет. Знаела как да го използва от работата си във флота.

Седнала на дивана вкъщи, заредила пистолета, дръпнала предпазителя и притиснала дулото към гърдите си. Изведнъж в главата ѝ прозвучал добре познат глас. „Ти си ужасна личност – казал той. – Ти си ужасна майка.“ Даяна здраво стиснала дръжката. Почувствала как сърцето ѝ тупти сякаш в главата. След това я прекъснал успокоителен глас. „Ами децата ти?“ – казал той. Преди да може да отговори, обвинителният глас възразил: „Те ще са по-добре без теб“.

„Имат нужда от теб“ – продължил да я умолява успокоителният глас.

Даяна се замислила как смъртта ѝ ще се отрази на нейните деца. Много се ядосала. Била измислила план как да сложи край на болката си, но сега не можела да го изпълни. „Не мога да понасям това повече! Прекалено тежко е!“ – извикала тя.

„Не е необходимо – казал успокоителният глас. – Аз ще го направя вместо теб“.

При тези думи Даяна свалила пистолета, строполила се на пода и заридала, докато не останала без сили. После се обадила на колежка, на която имала доверие. Заедно шофирали навътре в пустинята, за да изстрелят всичките патрони. По-късно, когато Даяна се опитала да върне пистолета, собственикът отказал с думите: „Вече е използван“.

„Но трябва да го вземете“ – настояла Даяна, като обяснила, че само го е пробвала. Собственикът неохотно го приел и не я докладвал в полицията. Разбрала, че е усетил какво било станало.

Тази мисионска история разкрива как Бог по чуден начин работел в живота на Даяна Фиш, отговорник за набирането на средства в Адвентното училище за индианци „Холбрук“ в САЩ, което получи даренията от 13-та събота през 2021 г. Благодарим ви за подкрепата за разпространяването на евангелието чрез даренията от тазгодишната 13-та събота на 28 юни. Прочетете още за Даяна следващата седмица.