Бащата, адвентен пастор, бил надалеч в съветски трудов лагер по обвинението, че спазва съботата. Кравата била единственият източник на доходи за майката и двете ѝ малки деца в тогавашната Южна съветска република Таджикистан. Майката дояла кравата и разменяла млякото за храна на пазара. Тя отделяла 10 процента от него за десятък, биела го на краве масло и го съхранявала в една кофа. Когато кофата се напълнела, го продавала.

Един ден майката издоила кравата и казала на двете си деца да почакат, докато тя отиде на пазара. „Не отваряйте вратата“ – заръчала тя. Проверила дали кофата с маслото не е близо до кучето, което било вързано на двора, и излязла.

Децата чакали дълго време. После портата се отворила и един непознат влязъл в двора. Кучето не залаяло. Мъжът, който носел мюсюлмански дрехи, отишъл при кучето. А то сякаш не го виждало. Мъжът взел кофата с маслото, обърнал се и излязъл. По-късно децата развълнувано разказали на майката за мъжа. Никой не разбрал какво се било случило.

Минали много години. Бащата бил освободен от трудовия лагер и отново се заел със задълженията си на пастор. Той и майката имали още пет деца. Най-голямата им дъщеря, Нина, се оженила и имала свои деца. Започнала работа като чистачка на офиси в компания за торове. За да получи заплатата си, Нина трябвало да ходи при счетоводителката на компанията. Един ден, докато чакала за заплата, тя разказала на счетоводителката за кофата с масло. Жената я изслушала любезно, докато описвала мъжа в мюсюлмански дрехи. След това бързо попитала: „Кога се случи това?“. Нина ѝ обяснила. Счетоводителката започнала да плаче. „Искаш ли да разбереш как завършва историята?“ – попитала тя. Разказала, че тя и четирите ѝ братя и сестри били израснали в Сибир. Родителите им били убити през Втората световна война и те живеели с баба си. Времената били трудни и дошъл денят, когато нямали никаква храна. Бабата събрала петте деца да се помолят около празната маса. След като се помолили, на вратата се чуло силно хлопане. Отвън стоял мъж с мюсюлмански дрехи. В едната си ръка държал кофа с масло. В другата – един хляб.

В компанията за производство на торове счетоводителката помолила Нина да ѝ разкаже за Бога. След време тя и дъщеря ѝ отдали сърцата си на Исус и се присъединили към Адвентната църква.

И до днес никой не знае самоличността на тайнствения мъж. Но Любов Брантън, дъщерята на Нина, няма никакви съмнения, че това е бил ангел.

„На един ангел му отнема частица от секундата да занесе кофата от Таджикистан до Сибир – казва тя. – Само се чудя откъде е намерил хляба. Нямам търпение да стигна до небето, за да чуя останалата част от историята“.