Седемнадесетгодишният Андерс се оплакал, че чува гласове в Адвентното училище за индианци „Холбрук“ в САЩ, щата Аризона. Училищният психолог Лорен Фиш се срещнал с него и определил, че не става въпрос за умствено разстройство. Персоналът започнал да се моли.

Но след това Андерс започнал да се държи като обладан от демони. Докато бил вкъщи през ваканцията, той присъствал на традиционна церемония. Връщайки се в училище, слабоватият тийнейджър вече на моменти проявявал свръхчовешка сила и персоналът не успявал да го удържи. Друг път очите му се обръщали наопаки. След такава атака спял часове наред. Когато се събуждал, се държал нормално, но бил уплашен. Един ден попитал отговорника за момчетата: „Какво означава легион?“. Бил чул думата „легион“ в главата си. Деканът си спомнил, че преди да изцели един обладан от демони човек, Исус попитал демона за името му и той отговорил: „Легион ми е името; защото сме мнозина“ (Марк 5:9). Секретарят, който наблюдавал Андерс, попитал дали иска училищният персонал да се помоли за него. Момчето се съгласило.

В конферентната зала на училището служителите се събрали около Андерс и започнали да се молят за него. Изведнъж той изстенал и паднал на пода. Никой не бил сигурен какво да прави. Няколко души се молели на глас, докато други пеели химни. А трети настойчиво уговаряли Андерс да се помоли: „Исусе, помогни ми“. Андерс не можел да се принуди да изрече думите. Настанал пълен хаос. След това момчето започнало да се смее на персонала. Смехът бил странен, неестествен.

Директорът на Отдел „Развитие“ Даяна Фиш почувствала срам. „Дяволът знае, че сме в неведение какво да правим“ – помислила си тя. Извадила мобилния си телефон и пуснала търсене в „Гугъл“: „Как да помогнем на обладан от демони човек“. Намерила една статия, озаглавена: „Елън Уайт за сблъсъка със зли духовни сили“, от Марк Коулмън, качена на уебсайта на университета „Андрюс“. „Слушайте – казала тя. – Трябва да се обединим. Трябва да заповядаме на духа да напусне в името на Исус“.

Един член на персонала веднага заповядал на духа: „Излез в името на Исус!“. Тогава Андерс извикал задъхано: „Исусе, помогни ми!“. Целият персонал възкликнал в един глас: „Слава на Бога!“. Силен крясък се чул от момчето. Бизнес мениджърът на училището усетила нещо като силен вятър да прелетява край нея и навън от стаята. След това настанало спокойствие. Андерс лежал на пода и плачел. Двама от персонала внесли едно походно легло и момчето спало през целия следобед. След това се почувствало по-добре – докато не се върнало пак вкъщи. Когато дошло на училище, тревожността отново се върнала и ученикът напуснал училището.

„Все още се молим за него – казва Даяна. – Знаем, че това е духовна битка и тя не е приключила. Всеки ден водим великата борба заедно с учениците си.“

Тази мисионска история е свързана с един предишен проект за 13-та събота: Адвентното училище за индианци „Холбрук“ в САЩ. Андерс е псевдоним. Благодарим ви за подкрепата през 13-та събота на 28 юни.