Даяна изпила последната си чаша алкохол на Деня на независимостта. Отваряйки една бира, казала на приятели: „Няма нищо по-добро от ледена бира в горещ летен ден“. След това изпила една голяма глътка и едва не я повърнала. Помислила си, че бирата се е развалила, затова взела друга марка от хладилната витрина. Тя също имала ужасен вкус. Но една приятелка ѝ казала, че и двете имат добър вкус.

На този ден Даяна отказала алкохола. Не защото Библията казвала, че бирата е нещо лошо, а понеже Светият Дух променил желанието ѝ за алкохол.

Не след дълго Даяна и Лорен били кръстени от бащата на Лорен на едно годишно роднинско събиране близо до Чикаго. Даяна била изненадана, когато за пръв път чула кръщелните обещания. Те включвали изречението: „Вярваш ли, че тялото ти е храм на Светия Дух. Ще почиташ ли Бога, като се грижиш за него и избягваш употребата на вредни неща, като се въздържаш от всички нечисти храни; от употреба, производство или продажба на алкохолни напитки; от употреба, производство или продажба на тютюн във всякакви форми и от злоупотреба или пренасяне на наркотици?“.

Даяна погледнала Лорен въпросително и си помислила: „Как ли пропуснахме това?“. Тя работела в един бар на летището в Солт Лейк Сити. Това била една от най-добрите професии за работници без образование, защото клиентите оставяли големи бакшиши и работата била лесна.

Колегите на Даяна били смаяни, когато тя им казала, че напуска, и попитали защо. Барманът я попитал няколко пъти. Той и другите са поинтересували от новата ѝ вяра. Даяна се преместила в един магазин на летището, където правела и продавала бисквити. Не печелела толкова добре, но имала свободна събота.

След време Даяна и Лорен почувствали, че Бог ги подтиква да се преместят в Тенеси, за да помагат на бабата и дядото на Лорен. Установили се близо да Южния адвентен университет. Било период на големи духовни предизвикателства. Даяна все още имала много светски навици, които трябвало да предаде на Бога.

Когато един роднина на Лорен чул, че Даяна има вестникарски опит, я поканил да кандидатства за позиция в радиото на университета, където работел като главен мениджър. Даяна не искала работата, но Лорен настоял тя да се моли за това. Работила в радиостанцията близо 10 години, като седем от тях била ръководител по набиране на средства. През това време Бог ѝ помогнал да преодолее някои грехове, които я измъчвали от времето, когато била насилвана сексуално като дете.

След това поканили Даяна да кандидатства за ръководител по набиране на средства за Адвентната болница във Флорида. Тя не мислела, че е достатъчно квалифицирана и не искала да кандидатства, но Лорен отново настоял да се моли за това. Работила в болницата през следващите 10 години. След това чула за Училището за индианци „Холбрук“.

Тази мисионска история разкрива как Бог по чуден начин работел в живота на Даяна Фиш, отговорник за набирането на средства в Адвентното училище за индианци „Холбрук“, САЩ, което получи даренията от 13-та събота през 2021 г. Благодарим ви за подкрепата за разпространяването на евангелието чрез даренията от тазгодишната 13-та събота на 28 юни. Прочетете още за Даяна следващата седмица.