Светът на Ки-нам се сринал след пристигането ù от Южна Корея, за да работи като студент-мисионер в Близкия изток. Тя пристигнала с краткосрочна туристическа виза, която трябвало да бъде надградена до виза за постоянно пребиваване, което би ù позволило да остане цяла година. Наемодателят на апартамента ù се бил съгласил да подпише документите, с което ù давал доказателство за пребиваване за новата виза. Но изведнъж той променил решението си и поискал огромна сума, за да подпише документа.

Ки-нам не разполагала с парите. Мисионският ръководител, отговарящ за малката група студенти мисионери, нямал средства. Малката общност на адвентистите от седмия ден също нямала пари. Общността се състояла главно от бедни бежанци, които се покланяли на Бога в домашна църква.

Възможностите пред Ки-нам били ограничени. Тя не можела просто да се премести в друг апартамент, защото било трудно да се намерят хазяи, готови да отдават под наем на чужденци. Да остане нелегално в страната не било опция, а тя не искала да подкупва някое длъжностно лице за визата за пребиваване.

Молела се: „Господи, ако си ме изпратил тук, трябва да решиш проблема ми“. Молела се всеки ден в продължение на два месеца. Родителите ù в Южна Корея също се молели. Мисионският ръководител включил името на Ки-нам в молитвения списък на домашната църква и членовете на църквата издигали молитвите си.

Изминали два месеца, а наемодателят не подписвал документа.

И тогава настъпил денят, когато Ки-нам трябвало да се яви на интервю за нова виза. Но тя нямала никакви документи, които да подкрепят издаването на новата виза. Малко преди интервюто мобилният телефон на Ки-нам иззвънял. Бил мисионският ръководител. „Може да има решение – казал той. – Да тръгваме.“

Обяснил, че само няколко минути преди това член на църквата получил убеждението да се отбие в агенция за недвижими имоти. Църковният член познавал собственика на агенцията и го бил попитал: „Можеш ли да помогнеш на моя приятелка?“. Собственикът бил отговорил: „Донеси нейния паспорт и аз ще ù дам доказателство за пребиваване“.

Ки-нам била смаяна. Можела само да каже: „Благодаря ти, Боже“.

Собственикът подписал документа и Ки-нам получила визата за постоянно пребиваване.

След това Ки-нам не се съмнявала, че Бог ще благослови нейната година в Близкия изток. И Той го направил. Благодарение на нейната работа се кръстили седем души. „Бог ме призова и ме използва за спасението на хора“ – казва Ки-нам в интервю за списание „Адвентист Мишън“ в Сеул, Южна Корея. „Той беше с мен на всяка крачка и ми помагаше. Разбрах, че в Божия призив няма грешки и това беше година на благодарност.“

Църквата на адвентистите от седмия ден в Южна Корея изпраща мисионери по целия свят. Благодарим ви за вашето дарение за 13-та събота на 29 март, което ще помогне на южнокорейските адвентисти да разпространяват евангелието у дома. Името на студентката мисионер е променено.