В 8 часа вечерта една възрастна женена двойка почукала на вратата на пасторския дом до Църквата на адвентистите в Савунга, Аляска. Не било късно. Лятното слънце блестяло ярко в небето. Нямало да залезе чак до 2:30 сутринта. Сибирският народ юпики, които живеят на остров „Сейнт Лорънс“, разположен на 58 километра източно от Русия в Берингово море, нямало да си легнат още часове наред.

Юджийн и Мари, които били над 80-годишни, не изчакали някой да отвори вратата. Никой не чака вратата да се отвори в отдалечено село с население 835 души. Всеки чука и влиза. Двамата искали да говорят с гостенина в пасторския дом. Аз бях на посещение на острова, за да събера истории за Адвентната мисия.

Мари ми заговори направо. „Пастор ли сте?“ – попита ме тя.

Очите ѝ започнаха да излъчват силни чувства, когато кимнах.

„Моля, останете – каза тя меко. – Имаме нужда от човек, който да отваря църквата и да ни учи.“

Църквата била затваряна няколко пъти, откакто била построена заедно с пасторския дом през 1972 г. Различни пастори проповядвали и живеели там за известно време, но тогава адвентното присъствие почти изчезнало за две десетилетия. През 2010 г. църквата отворила врати отново, когато две пенсионирани медицински сестри от Северна Каролина, Бил и Елоиз Хокс, пристигнали като библейски работници от мисионската програма за местните жители на Аляска „Арктично мисионско приключение“ към Конференцията на Аляска. Бил починал през 2016 г., но Елоиз останала. Малко преди моето посещение Елоиз напуснала по здравословни причини.

Елоиз липсвала ужасно на Мари и тя разказа как канела хора в дома си да се хранят заедно и приготвяла пакети с храна. „Имаме нужда от нея“ – каза тя.

Никога не се запознах лично с Елоиз. Тя беше много ентусиазирана и полезна, когато си разменяхме имейли за пътуването ми. Уважавах я все повече заради любовта ѝ към хората, за която слушах.

Когато завършихме разговора си в 9 часа вечерта, Мари отново ме погледна.

„Моля Ви – каза тя. – Останете. Имаме нужда от някого, който да ни учи за Бога“.

В умоляващия ѝ поглед усетих състраданието, което сигурно е изпитвал Исус по време на земното Си служене. „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“ (Матей 9:36). Не исках да си тръгвам. Сърцето ме болеше за скъпоценните хора в Савунга и другите повече от 200 местни общности в Аляска. Само в 11 от тези общности имаше адвентно присъствие.

Когато Исус изпитва сърдечна болка, „каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си“ (Матей 9:37,38).

Молете се за Савунга. Молете се за Аляска. Благодарим ви за даренията от тринадесетата събота това тримесечие, които ще помогнат да се открие център за влияние, в който да се споделя Божията любов с местните хора в Бетел, Аляска.