"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

„Адвентистите са добри хора!“ – част VII
От Андрю Макчесни

Ануш работела като ръководител на проекти за Адвентната агенция за развитие и подпомагане (АДРА), преди баща ù да забрани на нея и на майка ù да посещават богослуженията в Църквата на адвентистите от седмия ден в техния град в Армения. След като вдигнал забраната, Ануш възобновила работата си в АДРА.

По време на нейната работа баща ù се срещнал с редица гостуващи адвентни лидери, включително с директора на АДРА за Евро-Азиатската дивизия, който отговарял за голяма част от бившия Съветски съюз, включително Армения.

Когато Ануш водела гостите у дома, бащата бил впечатлен да види, че са искрени и добре образовани.

– Адвентистите са добри хора – казал той на Ануш.

Когато опознал седемте жени, посещаващи Адвентната домашна църква в неговия град, той стигнал до заключението, че те също са добри хора.

След това Ануш била приета в магистърска програма на Университета „Андрюс“ в Съединените щати, а Евро-Азиатската дивизия и АДРА се съгласили да покрият разходите ù.

Бащата се впечатлил и от това. Той искал само най-доброто за нея.

Когато Ануш завършила, тя била назначена за директор на АДРА-Армения. Бащата наблюдавал как тя ръководи редица проекти и уважението му нараствало както към Адвентната църква, така и към адвентния начин на живот. Той премахнал цигарите, а след това и алкохола от малкия хранителен магазин, който притежавал.

След това се кръстил и се присъединил към Адвентната църква. Изминали 21 години, откакто майката се била кръстила, и девет години, откакто Ануш започнала да се моли баща ù да намери пътя си към Бога.

След кръщението си бащата се срещнал с приятеля, чийто въпрос относно четенето на Библията го шокирал и го подтикнал да започне да ходи на църква.

– Знаеш ли, че твоите думи промениха живота ми? – запитал той. – Спрях да бъда пасивен читател на Библията и се кръстих.

– За какво говориш? – попитал приятелят.

– Нали ме попита: „Ако Исус дойде утре, дали ще Му кажеш: „Прочетох Библията“? Ще бъде ли достатъчно?“ – казал бащата.

Приятелят отрекъл изобщо да е имало такъв разговор.

– Никога не съм казвал това – заявил той. – Никога не бих те осъдил така. Сигурно си допуснал грешка.

В този момент бащата разбрал, че Бог му е говорил чрез неговия приятел, който дори не бил осъзнал какво е казал.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата сънува друг сън.

Свързан урок >>