Викът на сърцето на Радостин
От Андрю Макчесни
Радостин не харесвал начина си на живот. Приятелите му имали лошо влияние върху него. Започнал да се занимава с наркотици и дребни престъпления. Сърцето му постоянно викало: „Искам да се променя, искам да се променя, искам да се променя.“
Когато възмъжал, Радостин се оженил и му се родили двама сина. Времената били трудни и той напуснал родната си България, за да търси работа. Намерил нови приятели, докато работел в Западна Европа. Копнеел за истината. Искало му се новите му приятели да му покажат истината. Постоянно си задавал въпроса: „Възможно ли е хора, които познават истината, да ме намерят?“
След известно време се преместил на друго място в търсене на по-добра работа. Само след шест седмици стигнал до дъното. Живеел в малка стая, без никакви пари и храна. Бил много гладен.
Една нощ в отчаянието си извикал към Бога.
„Господи, помогни ми – помолил се той за пръв път в живота си. – Изпрати ми някой.“
Сутринта някой почукал на вратата му. Бил мъж в костюм. В ръката си държал Библия. Радостин разбрал, че Бог му е изпратил този човек в отговор на молитвата му.
Мъжът на име Павел му донесъл храна. Поканил го на църква. Радостин отишъл там и останал удивен. Никога преди не бил влизал в място за поклонение, където да усеща Божията любов. Останал трогнат и заплакал.
След завръщането си в България многократно разказал на семейството си как се е срещнал с Бога и как е преживял Неговата любов в църквата на Павел. Копнеел да се завърне там, но не бил сигурен дали съпругата му ще се съгласи да тръгне. Също като него, тя била възпитана в друга световна религия.
Той се помолил: „Господи, ако е Твоята воля, ако си Бог, помогни ми. Ако църквата на Павел е Твоята истинска църква, изпрати ме заедно със семейството ми там. Искам да променя живота си изцяло.“
Един ден съпругата на Радостин внезапно обявила: „Не искам да живея в България. Искам да живея в града, където е църквата на Павел.“
Когато чул тези думи, Радостин разбрал, че Божията воля е той да се премести заедно със семейството си. Разбрал също така, че съпругата му също желае да опознае Бога. Семейството заминало. Сега Радостин е активен член на Църквата на адвентистите от седмия ден и всяка събота посещава църквата на Павел.
Времената все още са трудни, но той не изпитва вече безпокойство. „Не се молим Бог да ни даде всичко, а молитвата ни е да пази от злото – разказа той пред „Адвентна мисия“. – Молим го да ни помогне да издържим на изпитанията.“
Радостин не се съмнява, че Бог чува молитвите му. „Не бях добър човек в младежките си години, но благодаря на Бога за това, че промени сърцето ми!“
Благодарим Ви за подкрепата Ви за „Адвентна мисия“, чиито Центрове за глобална мисия помагат на хората да разберат как да споделят по най-добрия начин добрата вест за спасение със скъпоценни души от други световни религии. За повече информация посетете globalmissioncenters.org.
|