Като малка Грета имала паник атаки. Събуждала се в тъмното, изплашена и с разтуптяно сърце. Изпитвала толкова силен страх, че се чудела дали няма да експлодира. Не знаела къде може да намери помощ. Не казвала нищо на родителите си. Смятала, че страховете й са неразрешими от хората. Светът я плашел. Страхувала се от такива обикновени неща като училището и ходенето по улицата. Не мислела, че някой в Германия би могъл да й помогне.

По време на безсънните нощи Грета започнала да си мисли за Аника. Двете момичета израснали заедно и пеели в детски хор. После Аника се разболяла от рак. Въпреки това останала смела и се доверила на Бога.

„Не се страхувайте – казвала Аника на родителите си. – Знам къде отивам. Всичко ще е наред.“ Момичето починало без никаква болка или страх.

Вярата на Аника озадачила Грета. Изпитвала страхове всяка нощ. Думите на Аника били първите, които Грета чула за обичащ Бог и вечен живот. Зачудила се дали няма нещо по-голямо от самата нея и света. Как мога да отида там, накъдето Аника се бе запътила, помислила си Грета.

Нощните паник атаки престанали, когато навършила 14 години, но все още се чувствала изплашена и самотна. Един ден се запознала с бъдещия си съпруг Нико. Той не ходел редовно на църква, но вярвал силно в Бога. Родителите му били адвентисти от седмия. Те поканили Грета на гости за празника Рождество. Никога преди Грета не била виждала толкова добро семейство. За нея това бил един нов свят. Завладяна от силни емоции, Грета изтичала на горния етаж, за да плаче.

Когато усетила Божието присъствие в дома, тя осъзнала, че може да получи помощ за страховете си. Разбрала, че Бог е велик, могъщ и способен да спасява. Почувствала се в безопасност за първи път. Искало й се винаги да се чувства защитена.

Започнала да посещава библейския курс, а след време двамата с Нико се присъединили към Църквата на адвентистите от седмия ден на германския остров Рюген. Тогава още не знаели, че църквата е пред затваряне поради намаляващия брой членове. Тяхното присъствие било отговор на молитвите на църковните членове, включително бащата на Нико, Гюнхард, който бил главен старейшина. Днес Грета и Нико са активни членове на процъфтяваща църква, която наскоро построила нова сграда, за да побере нарастващия брой членове.

„Най-хубавото нещо в живота ми бе това, че опознах Исус – казва Грета. – Знам, че това е най-доброто, което бих могла да направя. Имам щастлив живот.“