Изминали осем месеца след чудния отговор на молитвата и църковни членове посетили бащата за втори път в съботния ден в Конакри, Гвинея. Петнадесет души пристигнали заедно с Джуниър и Емил, които посещавали адвентно училище, намиращо се до църковната сграда. „Дошли сме да се помолим“, казал църковният старейшина.

Бащата се зарадвал от тази проява на внимание, но задал въпрос: „Защо всички други християни ходят на църква в неделя, а Вие се покланяте на Бога в събота?“

Старейшината го поканил да отвори Библията на Изход 20:8-10. Бащата прочел: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог...“

Бащата не бил убеден. „Седмият ден е неделя“, казал той.

Старейшината го помолил да прочете Матей 28:1: „А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.“

Тогава бащата разбрал, че седмият ден от Библията е събота. „Сега разбирам – казал той. – Нека се помолим.“

След като църковната група си тръгнала, бащата показал стиховете на съпругата си. Тя не била впечатлена. „Не, ще си останем в нашата църква – казала тя. – Не ме интересува како казват. Дори децата ни да ходят в тяхната църква, аз няма да напусна моята църква.“

Бащата предложил да отделят време за молитва и пост. „Тези въпроси възникнаха, когато децата ни започнаха да посещават това училище – казал той. – Изпратихме ги да се образоват. Не знаем дали Бог не ги е изпратил в тази църква, за да ни заведат там. Ако това е църквата на Исус, нека Той ни го покаже.“

Бащата и майката се молили и постили цяла седмица. „Ако това е Твоята воля, нека нищо не ни попречи да отидем на църква следващата събота“, се молел бащата.

Следващата събота всичко се случило много лесно. Майката се съгласила да посети адвентната църква и църковните членове ги посрещнали много радушно. Бащата Бил изключително щастлив. Почувствал, че от него е паднало голямо бреме. Никога преди не бил редовен в молитвите, но сега намирал сили да се моли редовно.

Когато се молел, Бог отговарял и животът му се променял. Работата му се развивала успешно. Започнал да се разбира със своите родители и братя и сестри. Един от по-големите му братя дори кръстил детето си на негово име. Бащата и майката предали сърцата си на Исус чрез кръщение.

„Имам мир – казва бащата, чието име е Пепе Вокториен Соропогуин (на снимката със съпругата си Тидо Грейс Хаба). – Исусовата десница е с тази църква и аз Благодаря на Бог, че ме ме заведе там.“