Бащата се зарадвал, когато видял нова табела, на която пишело „Адвентно училище Мараната“, на улица в Конакри, столицата на западнофриканската държава Гвинея. Искал двамата му сина да учат в християнско училище и това може би щяло да бъде тяхната възможност. Никога не си представял, че училището ще промени живота му.

Влязъл в оградената площ на новооткритото училище и намерил една учителка. „Това християнско училище ли е?“, попитал той.

„Да – отговорила тя. – Това е училище на адвентистите от седмия ден.“

Бащата обяснил, че синовете му учат другаде и обещал да ги премести в това училище. „Искам да имат християнско образовие“, заявил той.

Скоро двете момчета, 11-годишният Джуниър, и 8-годишният Емил (на снимката), се записали в адвентното училище. Един от учебните предмети бил изучаване на Библията и двете момчета учели наизуст стихове, които бащата, за своя изненада, никога не бил чувал. Останал още по-изненадан, когато момчетата му разказали, че учителите ходят на богослужения в събота. Те попитали дали могат да посещават съботната програма в църквата, която се намирала на територията на училището. Бащата си помислил, че това е някаква извънучебна програма и се съгласил.

Момчетата ходели на църква всяка събота цели две години. Понякога учителите посещавали бащата и го канели да дойде заедно с тях на богослужение. „Искаш ли да дойдеш в нашата църква в събота?“, питали те.

Бащата винаги отказвал. „Не, трябва да работя в събота – казвал той. – Прекалено съм зает.“

Една събота пасторът на църквата, Матю, казал на църковните членове. „Днес ще посетим бащата на Джуниър и Емил.“

Група от 15 църковни членове, заедно с щастливите Джуниър и Емил, пристигнали в къщата. „Може ли да се помолим?“, попитал пасторът.

Когато бащата се съгласил, пасторът попитал дали има някакви нужди. Имал такава нужда. Преди няколко месеца бащата, който ръководел неправителствена организация, бил кандидатствал пред министерство за спонсориране, но все още чакал отговор. Пасторът се помолил за този проблем.

След три дни се получил отговор от министерството. Молбата била одобрена. Бащата незабавно отишъл в училището и разказал на учителите за забележителния отговор на молитва. Благодарил на Бога за дадената възможност. Отговорът на молитвата обаче не го убедил да отиде на църква в събота.