Алмира разказала на родителите си за решението си да стане адвентистка от седмия ден. Разказала им също и за забранените часове по свръхестествени прояви, появяването на нечист дух и непрестанните кошмари.

Майката заплакала. „Ако църквата ти помага, върви“, казала тя.

След кръщението си Алмира никога повече не била обезпокоявана от духа.

Понастоящем 46-годишната Алмира Х. Ялишева е учител по лингвистика в адвентния университет Заокски в Русия. Нейният съпруг, Кемил К. Ялишев, когото срещнала по време на следването си в Заокски, след което се оженили в края на 90-те, е пастор и вицепрезидент по студентските въпроси в университета. Преди да започнат работа в университета, семейството служило десетина година като мисионери сред нехристиянски общности в района на Северен Кавказ, който е част от прозореца 10/40. Наскоро семейството получи високи образователни степени от Международния адвентен институт във Филипините.

Също така, Алмира е майка и в дома си има правило да не допуска детски анимационни филми и книги, в които се споменава за магия. След всичките си преживявания с нечисти духове, тя вярва, че няма такова нещо като добра или лоша магия. Всяко магьосничество отваря вратата пред Сатана и нечистите му сили, казва тя. Понякога родители я питат: „За какво ще разговарят децата ни със своите приятели, ако не гледат анимационни филми?“ Тогава им предлагам много по-интересни неща за гледане и дискутиране, включително документални филми за животните и природата, ако са решили да имат телевизори в дома си.

Сестрата на Алмира, Фаня, е адвентистка, а баща им посещавал адвентната църква с нея, преди да почине. Майка им, кояго сега е на 75 години, редовно чете Библията и книгите на Елън Уайт. Тя не страда вече от главоболието, което Алмира някога се надявала да излекува чрез курсовете по свръхестествени прояви. След кръщението си Алмира започнала да носи в дома си здравни списания от църквата. Майката ги четяла и постепенно променяла начина си на живот. Някога пиела само черен чай, но го заменила с чиста вода и увеличала физическата си активност. Главоболието изчезнало. Желанието на Алмира се изпълнило, но не по начина, който очаквала. Майка й била излекувана.

Алмира се моли да бъде средство за промяна в живота на много хора. Тя заявява: „Смелата стъпка, която предприех, отдавайки живота си на Исус, промени моя живот. На едно разглезено егоистично момиче бе дадена привилегията да стане ръце и крака на Исус. Най-голямото ми желание е да Му служа.“