Ана страдала от епилепсия още от детските си години в Рига, Латвия. Не ставало въпрос само за припадъците. Епилепсията засяга нейните емоции и функционирането на мозъка. Имало дни, когато просто не можела да се съсредоточи. Копнеела да бъде изцелена.

След като завършила гимназията, 19-годишната девойка посетила през лятото екстрасенска, която твърдяла, че може да я излекува чрез енергийни полета. Епилепсията останала. Когато видяла, че не може да помогне, екстрасенската разказала на Ана за безнадеждния случай на друг клиент, който намерил изцеление чрез молитвата на пастор. След това й дала телефонния номер на пастора.

„Той ще ти говори много за църквата си и за Бога, но не го слушай – казала тя. Само приеми изцелението и си тръгни. Всичко останало, което ти казва, е лъжа.“

Ана се обадила на пастора. По време на телефонния разговор за пръв път чула за Църквата на адвентистите от седмия ден. Съгласила се да се срещнат. На втората среща пасторът се помолил за Ана. Епилепсията не си отишла.

Ана харесала думите на пастора и приела поканата да посещава библейския курс. По-късно през лятото започнала да посещава молитвена група в църквата. После започнала да ходи на богослужение в събота. „Знаеш ли какво? – казала тя на майка си. – Мисля, че църквата е нещо добро.“

И така, Ана посетила църквата заедно с майка в съботния ден. След няколко месеца вече ходела на богослуженията заедно с двамата си родители.

През следващото лято Ана и майка й били кръстени. След още една година бил кръстен и баща й. След известно врема бабата и брат й били кръстени.

През годините много хора се молели за Ана. Тя била помазана, но епилепсията не изчезнала. Ана не можела да си обясни защо Бог не я изцелява, но внезапно осъзнала нещо. Също като на апостол Павел, който се молел за облекчение, Бог й казвал: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2Коринтяни 12:9).

Сега 30-годишната Ана Розенберга гледа на епилепсията като на голямо благословение. Тъй като това е болест, с която трябва да се справя всеки ден, тя се е научила, че трябва да се уповава на Бога ежедневно. Понякога в съботната сутрина й се струва, че трябва да не става от леглото си, но тогава си спомня, че ще води съботното училище. Отива на църква и вярва, че Бог ще й помогне.

Епилепсията й помага да свидетелства. Трудностите й помагат да изпитва съчувствие към хората. Невинаги споменава за болестта си, когато за първи път се среща с хора, но е открила, че когато си уязвим, това кара другите да бъдат по-открити и възприемчиви. „Така епилепсията ми помага да разпространявам Словото – казва Ана. – Благодарна съм за здравословните си проблеми.“