Дмитрий Багал, студент от Русия, свършил парите няколко месеца, след като се записал за магистърска степен в теологичната програма на адвентния университет Фриденсау в Германия. Нямал голям избор. Можел да работи в кампуса или в близкия старчески дом, но доходът би покрил само част от учебната такса. Като чужденец, нямал право на държавен заем за разлика от германските студенти. Можел да кандидатства за стипендия, която щяла да бъде по-малка от държавния заем, но не трябвало да я връща.

Докато се молел за разрешаване на тази дилема, Дмитрий почувствал, че трябва да направи споразумение с Бога. „Господи – помолил се той, - ако ме благословиш с тази стипендия, обещавам да отделям втори десятък, за да подкрепям мисионската работа.“

Дмитрий кандидатствал за стипендия и с радост разбрал, че е одобрен. Започнал да отделя втори десятък от дохода си за мисионска работа. След като семестърът изтекъл, той бил одобрен за нова стипендия и после отново и отново. Продължил да отделя втори десятък за мисионска дейност. Въпреки втория десятък, успявал да покрие разходите си за обучение и режийни. Дори успял да спести малко пари за някаква спешна нужда.

И тогава петгодишният лаптоп на Дмитрий започнал да се разваля, докато той работел върху дипломната си работа. Два пъти купувал резервни части и го поправял самостоятелно. Един ден разбрал, че не може повече да използва екрана, тъй като не можел да го отвори. Имал нужда от нов лаптоп, за да завърши дипломната си работа. Дошло времето да използва фонда си за спешни нужди.

Докато се молел за този проблем, спомнил си за един приятел, също от бившия Съветски съюз, който служел със семейството си от пет души като мисионер в джунглата на Южна Америка. Влагата била повредила таблета на неговия приятел и той имал огромна нужда от здраво устройство, за да продължи работата си. Дмитрий не можел да разбере защо мисли за приятеля си в Южна Америка, след като самият той има нужда от лаптоп, за да завърши образованието си. Купил водоустойчив лаптоп и го изпратил на приятеля си.

Малко след като изпратил пакета, видял обява, предлагаща същите малки панти, от които имал нужда за лаптопа. Поръчал ги и след като ги монтирал, екранът се отварял и затварял като нов. Удивително е, че лаптопът работи и сега, осем години по-късно.

Дмитрий не се съмнява, че Бог благославя тези, които поставят мисионската работа на първо място. „Господ удължи живота на лаптопа – разказва Дмитрий. – Наистина в Библията пише: „Който показва милост към сиромаха заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му“ (Притчи 19:17).