В началото на семестъра състудент помолил Сандра да снима нейните записки с мобилния си телефон. „Видях, че пишеш на английски – казал той. – Искам да си подобря английския.“

Лекциите не били на английски в този университет в Близкия изток. Тъй като родният език на Сандра бил английският, тя предпочитала да си води записките на този език. „Ето, заповядай“, казала Сандра и му дала тетрадката си.

На следващия ден състудентът отново я помолил да снима. След като няколко дни поред я помолил да снима, Сандра решила да бъде по-целенасочена в записките си. Започнала да записва любимите си библейски стихове в долната част на страниците от тетрадката.

Следващия път, когато състудентът я помолил да снима, Сандра изпитала известен страх. Смятала, че ще забележи стиховете и ще престане да ползва записките й. Помолила се Бог да използва библейските стихове за своя прослава.

Отначало състудентът като че ли не забелязвал библейските текстове. След няколко дни осъзнал, че на тези страници има информация, когято преподавателят не бил споменавал по време на лекциите. Отишъл при Сандра и я попитал: „Това стих от Библията ли е?“

„Да“, отговорила Сандра и трескаво започнала да търси начин да го обясни.

Студентът се замислил. „По този начил ли се мотивираш?“, попитал той.

Сандра се усмихнала с облекчение. „Точно така. Пиша любимите си стихове в тетрадката. Те наистина са полезни за моето ежедневие.“

След това състудентът започнал да задава много въпроси за нейната религия и вяра. Докато посещавали занятията в университета, той научил и за вярата на адвентната църква. В края на семестъра помолил Сандра да снима цялата изпълнена със стихове тетрадка. Искал да сподели записките със своите братя и сестри.

Въпреки че не продължи да учат заедно, двамата поддържат връзка и той често я моли за житейски съвети. Сандра се моли за него, за братята и сестрите му и за цялото му семейство. Тя благодари на Бога, че й е дал идеята да записва библейски стихове в края на всяка страница от своята тетрадка.