Настъпил денят на кръщението. Пет души, включително Едуардо Младши, трябвало да бъдат кръстени в 16 ч. в адвентната църква в Манаус, Бразилия. „Няма да отида там – заявил бащата. – Закарай ме до храма.“

Напът за църквата майката се зачудила дали бащата все пак ще дойде, облечен в първосвещеническата си одежда от храма на Кандомбле. „Няма значение дали баща ми ще дойде с всичките си одежди – казал младежът. – Аз ще го приема.“

В църквата пастор Рикардо обявил, че Едуардо Младши ще бъде кръстен пръв и го поканил да сподели историята си до басейна за кръщение. Едуардо разказал как бил малтретиран в училище и как съученикът му Клиферсън го поканил в клуба, където пели песни за Исус и разговаряли за Библията. Когато завършил разказа си, Едуардо влязъл в басейна и се обърнал към присъстващите. В този момент баща му влязъл в църквата, облечен в одеждата си на първосвещеник. Майката се разплакала. „Той е тук – прошепнала тя. – Каза, че няма да дойде, но ето го тук.“

Всички се обърнали към входа на църквата. Майка започнала да се моли наум и други църковни членове, които знаели за бащата, също започнали да се молят. Останалите гледали с удивление към бащата, облечен в блестящи одежди. Всички се отнасяли уважително към него.

Един дякон застанал до него и го поздравил: „Добре дошъл, Едуардо! – възкликнал дяконът Роберто Фернандес. – Чакахме те. Ела тук!“ Отвел го до басейна, където Едуардо Младши чакал да бъде кръстен.

Хиляди мисли минали през главата на младежа. „Бог е планирал всичко – помислил си той. – Никой не знаеше предварително, че ще бъда кръстен първи и баща ми пристигна точно, когато влязох в басейна. Божиите планове са съвършени!“

Всяко едно от петте кръщения трябвало да отнеме десетина минути, но кръщението на Едуардо Младши продължило цял час. Няколко приятели от клуба се изправили, за да благодарят на Бога, за решението на Едуардо и да насърчат приятеля си да бъде верен. Пастор Рикардо помолил първопроходците да запеят и всички присъстващи се присъединили.

Когато момчето излязло от водата, първопроходците радостно размахали жълтите си връзки. Едуардо, от когото се стичала вода, прегърнал баща си. „Татко, въпреки твоята религия, аз те обичам много.“ После погледнал към присъстващите и добавил: „Благодаря ви, че сте тук. Но най-много от всичко искам да благодаря на баща ми, че е тук.“

След това бащата ще обърнал към Едуардо Младши. „Синко, приемам твоята религия, тъй като се случиха много свръхестествени неща. Държах те настрана от моята религия през цялото време и не исках да се занимаваш с нея. Сега приемам твоята религия, защото точно в този момент усещам свръхестествена енергия. Надявам се, че собственият ми път към Исус няма да е болезнен.

Когато семейството се качило в колата, бащата казал: „Толкова приятно място и толкова добри хори.“ Лицето му сияело от радост.