Бащата се събудил от невидими ръце, които го душели. Напразно се опитвал да се освободи от тях. Накрая промълвил: „Господи, моля Те, помогни ми!“ Смъртоносната хватка се затягала. Когато загубил всяка надежда, чул нежен глас да казва: „Помоли Исус да ти помогне. Кажи името на Исус.“

„Исусе, спаси ме!“, извикал бащата. Невидимите ръце веднага го пуснали. Силно запъхтян, той за първи път осъзнал, че в името на Исус има сила. Все още лежаш в леглото, той възкликнал с радост: „Спасен съм чрез името на Исус! Спасен съм чрез кръвта на Исус и Неговата жертва!“ От този момент започнал да призовава името на Исус всеки път, когато нечистите духове го тормозили.“

По време на библейския курс с изненада научил, че Бог осъжда спиритизма, който бил практикувал в храма на Кандомбле. Прочел във Второзаконие 18:9-14: „Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа.“

В Десетте заповеди прочел: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3). Помислил си: „Аз се покланях на други богове.“ Продължил да чете: „Не си прави кумир“ Тогава си помислил: „Аз съм вършил всичко, което Бог нарича мерзост.“ Когато стигнал до четвъртата заповед – „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ - възкликнал пред майката: „Аз съм имал погрешния ден. Духовете ми казваха, че трябва да почитам свято друг ден.“

В Откровение 21:8 прочел: „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“

Това бил същият стих, който майката прочела, когато за първи път посетила съботното училище, и който я подбудил да започне да се моли за него. Когато прочел стиха, бащата осъзнал, че е бил напът към огненото езеро.

Бащата стигнал до точката на пречупване, когато библейският урок му разкрил истината за състоянието на мъртвите. Прочел, че хората спят след смъртта и нямат духове, които кръжат наоколо. „Тялото умира и това е краят“, заявил той с голяма изненада пред майката. „Дарът на живота е това, което се връща при Бога.“ Демоните твърдели, че духовете на хората продължат да се носят около нас след смъртта на тялото и че някои от тези духове са сред легионите от духове, които придружават лидерите на Кандомбле.

Демоните продължили да го безпокоят. Но колкото повече го нападали, толкова повече той призовавал Исусовото име. В него се породило желание да води и други при Христос. „Вместо да уча хората на пътя на тъмнината – помислил си той, - би трябвало да използвам собствените си знания и опит, за да ги водя към светлината.“