Следващата събота затворникът Матиас поздравил Данте, 36-годишен студент по теология от Адвентния колеж в Сагунто. След няколко минути обаче внезапно променил тона си и започнал да проявява безпокойство. Разказал за детството си и за зрелите си години. Описал как години наред се борел с греховни желания.

„Не смятам, че съм направил нещо лошо – казал той. – Когато ме пуснат от затвора, ще направя същото“. Погледнал към Данте в очакване да види неговата реакция.

Данте разбрал, че го изпитват. Матиас искал да провери дали ще види отражението на осъждащ или любящ Бог. Тогава студентът се помолил наум: „Исусе, дай ми Твоята благодат. Ти си простил на мене, можеш да простиш и на него.“

Като видял, че посетителят му стои безмълвен, Матиас отново проговорил.

„Какво би ми направил, ако ме хванеш?“, попитал той.

Данте, който все още се молел, отговорил бавно: „След като Бог може да ми даде благодат и спасение, Той може да даде благодат и спасение и на теб.“

Лицето на Матиас показало изненада: „Няма ли да ме осъдиш?“, попитал той.

Данте отворил Библията си и прочел: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене“ (Римляни 7:19, 20).

„Често не разбираме действията си, продължил той. – Не правим това, което искаме, и накрая правим това, което не искаме. Може би не чувстваш вина за действията си, тъй като не можеш да ги контролираш?“

Матиас грабнал Библията от ръцете на Данте и прочел текста.

След това Данте отворил на Римляни 8:1, 2: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.“

„Бог не те е осъдил – заявил Данте. – Той иска да ти помогне и винаги те обича. Можеш да живееш различно. Просто трябва да оставиш Божия Дух да живее в теб. Иска да ти помогне така, както е помогнал и на мен.“

Дълбока тъга се изписала по лицето на Матиас. Вече нямало подигравки и презрение. Данте разбрал, че за първи път Матитас изпитва дълбоко чувство на вина.

Всичко се променило и от тези ден Матиас спрял да се подиграва на Бога и на Библията.

„От този момент започнах да изучавам Библията заедно с него – казва Данте в едно интервю. – Точно тогава той пожела да промени живота си. Не искаше повече да продължава със стария живот, а да бъде на Божия страна.

Матиас (не е истинското му име) е сред десетината затворници, които всеки съботен следобед изучават Библията с Данте и девет други студенти от адвентния колеж в Сагунто.

„Ако Бог може да промени моето сърце, значи може да промени сърцето на всеки човек“, твърди Данте.