Новината за трагичното намушкване с нож на американската доброволка Кирстен Елизабет Уолкът по време на сутрешния й джогинг в Тихоокеанския остров Яп, отекнала в Южния адвентен университет, където тя учила. Университетът в Колидждейл, щата Тенеси, бил изпратил много студенти доброволци през годините, но сега студентите били разделени.

„Няма да отидем - казали някои от тях, след като 20-годишната студентка по педагогика била убита от пиян мъж през 2009 г. – Прекалено опасно е.“

Други си спомнили думите на ранния християнски отец Тертулиан, цитирани във „Великата борба“: „Колкото повече сме убивани от вас, толкова повече нараства нашия брой; кръвта на християните е семе“ (стр. 41).

„Ние ще отидем! –заявили други студенти. – Ще почетем вярата на Кирстен.“

Тридесет и три годишният студент по теология Уинстън Крофорд размислял за този дебат, докато вървял из кампуса в онази съботна сутрин. Отворил случайно погрешната врата и преди да се усети влязъл на събиране на студенти доброволци. Не знаел нищо за това събиране, но решил да посети павилионите с изложени брошури. Жената в един от павилионите говорела за голямата нужда от доброволци, които да преподават английски в бившия Съветски съюз. „Програмата ще приключи, ако никой не се запише“, казал тя.

Уинстън бил трогнат. Нямал намерение да отсъства цяла година, но си помислил: „Ще почета вярата на Кирстен. Аз ще отида.“

Изпратил молбата си и получил покана да преподава в Москва. Уинстън започнал да чете материали за страната, след като подготвил всичките си документи и събрал пари за самолетен билет. Дванадесет дни преди пристигането му на 10 април 2010 г. двама терористи с бомби убили 40 души в московското метро. „За какво се записах?“, замислил се Уинстън.

Тогава си спомнил за Павел, който много пъти бил бит и оставян като мъртъв. Павел не бил страхливец. Сетил се и за стиха от Откровение 21:8, в който се казва, че страхливите няма да наследят вечен живот. Припомнил си как съвсем случайно влязъл на събирането на студентите доброволци. Помислил си за Киртен. „Защо да се плаша от бомба? Бог ме е призовал да служа. Аз ще отида!“ Уинстън отишъл и сега, десетилетие по-късно, не съжалява за това. Приближил се повече до Христос, а влиянието, което имал върху студентите си, ще се узнае през вечността. Тази година променила живота му.