Осмивана заради съботата
От Андрю Макчесни
Студентите се присмивали на Лаиса Самила Ясин, тъй като пропускала учебните занятия в събота в Мозамбик. „Дошла си в този университет да учиш, а не да следваш църковни учения“, казал един от тях. „Ти си луда“, заявил друг.
Всичко започнало, когато Лаиса се мъчела с инженерните науки по време на първия си семестър в държавния университет и намирала утеха в музиката, споделяна от нейния състудент адвентист Белизарио. Започнала да изучава Библията заедно с него. Лаиса имала и други приятели, които също изучавали Библията.
Колкото повече четяла, толкова по-объркана се чувствала. Двата библейски курса имали разминавания по въпроса за съботата. Тя спряла да посещава и двата, за да изучава Библията самостоятелно. С молитва прочела четвъртата заповед в Изход 20:8-11, която започва така: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8-11). Прочела и Божия призив в Исая 58:13 да не търси своето си удоволствие в святия ден и да нарече съботата наслада, както и думите на Исус: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Тогава решила да спазва съботата.
Отначало Лаиса не казала на никого за решението си. Страхувала се, че ще й се присмиват, а освен това не искала да моли преподавателите да я освобождават от съботните занятия. Не можела обаче да пази убежденията си само за себе си и в края на втория семестър обявила, че ще става адвентистка. Най-лошите й страхове се сбъднали. Досегашни приятели я подигравали, а когато я виждали да върви с Белизарио, се провикали: „Ех, тези адвентисти.“ Преподавателите отказвали да й сменят часовете в събота и оценките й се понижили. „Ако не ти харесва, просто напусни“, казвали те. Майка й се разсърдила, а баща й се отказал от нея.
Лаиса случайно се запознала с посетител от Мозамбикския адвентен университет в църквата си в събота. Научила за този университет и помолила майка си да й позволи да се прехвърли. Отначало майката отказвала, но внезапно променила решението си, след като Лаиса, подобно на царица Естир, постила и се молила три дни Бог да се намеси. Малко след като се прехвърлила, казала на майка си, че вече няма нужда от финансова подкрепа. Новата й работа в библиотека покривала всички разходи. Майка й се учудила: „Наистина Господ не е твой доведен баща, а истинският ти Баща“, казала тя.
Сега двадесет и две годишната Лаиса е студентка втора година по хранене и възнамерява да стане мисионерка в Мозамбик, където недохранването е сериозен проблем.
|