Адвентната църква в Чинли не се намира в най-добрия район на резервата Навахо в щата Аризона.

Като пастор живея във фургон до църковната сграда. Няколко уважавани съседи, включително местен полицай от Навахо, живеят във фургони наблизо. На една от къщите обаче се гледа с пренебрежение като място за наркотици. Дворът е изпълнен с боклуци и там постоянно влизат хора и коли, което затвърждава лошата й репутация като място за нелегален алкохол и много други неща.

Църковният съвет обсъди по какъв начин можем да се свържем с тези съседи. Молихме се за тях и дори ги посетихме, молихме се с тях и им дадохме литература и покани за църковни събития. Децата на семейството посещаваха от време на време църковни програми. Въпреки това нямаше никакъв напредък.

И тогава дойде пандемията от Ковид-19. Църквата бе затворена и църковните ни събрания станаха дистанционни. Въпреки че църквата има достъп до интернет, много от тукашните семейства нямат интернет в домовете си.

Веднъж Катрин мина през църковния двор с усмивка на уста. Искаше да се извини, че е пропуснала обаждането ни за молитвения час в средата на седмицата, тъй като се присъединила към съпруга си и двете дъщери, 11-годишната Кейтлин и 9-годишната Кали, в организирането на семейно богослужение до рекичката.

„Взехме и децата на съседа“, сподели Катрин.

„Кои“, зачудих се аз.

„Тези точно до нас“, отвърна тя и посочи към къщата с лоша репутация.

Силно изненадан, попитах Катрин как е успяла да ги покани.

Тя се усмихна гордо. „Голямата им сестра забеляза колко щастливи са нашите момичета, когато минават пред дома им на път към църквата, където учат.“

Момичетата живеят в адвентното училище Холбрук, което се намира на 90 минути път с кола, но се наложи да се приберат у дома заради Ковид-19. Тъй като семейството няма интернет у дома, децата учат в църквата.

„Голямата сестра искаше да разбере защо Кейтлин и Кали се усмихват, вместо да са тъжни подобно на малките й сестри. Тя също попита защо Кейтлин и Кали винаги пеят. Решихме да ги поканим на вечерно богослужение“, обясни Катрин.

„И как мина“, попитах аз.

„Когато приключихме, те попитаха дали можем да го направим и на следващия ден. Децата ми бяха докоснати от Господа и те могат да го видят.“