За петдесет и една годишния Етиен Макклинток нямало нищо сигурно в Етиопия.

Като участник в кампанията от 2019 г. „Всички църковни членове включени“ водещият от австралийския отдел на радио 3ABN проповядвал в Сишо, градче в селски район на около 35 километра от Ауаса, втория най-голям град в Етиопия. Електричеството често спирало и той прекарал първите две вечери, проповядвайки на тъмно.

Въпреки техническите трудности повече от 400 души присъствали на събранията на открито. Множеството било много по-голяма отколкото църквата би могла да побере и Етиен проповядвал под лек навес, направен от пластмасови плоскости.

Етиен бил доста обезпокоен, докато се подготвял за третата среща. Въпреки че взет под наем генератор давал електричество, започнало да вали 30 минути преди началото. Надявал се, че хората няма да се откажат.

Дъждът спрял в началото на събранието, но на небето имало надвиснали облаци. Точно 15 минути след началото на проповедта отново започнало да вали. Постепенно дъждът започнал да се изсипва като от ведро и някои си тръгнали. Въпреки че Етиен бил до известна степен защитен под лекия навес, присъстващите стоели на открито.

„Заедно с църковните старейшини се бяхме помолили да не вали, а сега дъждът се лееше – спомня си Етиен. – Трябваше да направим нещо. Какво?“

Внезапно му хрумнала идея. Всяка вечер говорел за Божията сила над болестта, греха и смъртта. Бог обаче има власт и над времето. Би могъл да се помоли дъждът да спре. Но какво ще стане, ако Бог реши да не го прекрати? Вестта му не би била достоверна и хората биха спрели да посещават събранията.

В същия момент през съзнанието му преминал текстът от 1Йоаново 5:14: „И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“

Етиен се помолил наум: „Господи, вярвам, помогни на моето неверие.“

Чрез преводача си той поканил присъстващите да се помолят заедно с него за спирането на дъжда. Само миг след като казал „Амин“, дъждът спрял. До края на евангелизационната поредица не валяло нито веднъж. След проповедта около 200 души излезли отпред и пожелали молитва. „Навсякъде около нас имаше коленичили хора – казва Етиен. – Коленичихме в прахта и се помолихме на Бога с молитва са благодарност и посвещение.“

След като видял половината присъстващи коленичили на земята, Етиен си спомнил, че семейството и приятелите му в Австралия се молили за събранията. Благодарил на Бога за техните молитви.

„Бог ми даде нова опитност – казва той. – До този момент бях поемал малко рискове за Бога и имах малко резултати. Сега бях поел голям риск, който ме накара да се почувствам слаб и уязвим, но наградата бе удивителна.“